Уважаеми колеги,
Имаме удоволствието да Ви поканим на научна конференция на тема:
Изплъзващият се предмет на литературознанието.
Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов.
Събитието ще се проведе на 28, 29, 30 ноември 2012 г. в СУ. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”.
Конкретният повод е кръглата (седемдесет) годишнина на Радосвет Коларов. Целта е литературоведското му дело да бъде осмислено през концептуалните и тематични връзки с делото на други две ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев и Н. Георгиев.
Нарекохме „невидима” създадената от тримата школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи. И това важи в еднаква степен за различни като поколение литературоведи – от тези, които са най-близо, до тези, които са най-далече от мисленето на тримата за литературата. Разбира се, под „мислене на тримата” съвсем не се има предвид, че те мислят еднакво. Обратното, една от съществените посоки на предлаганата конференция би било вглеждането в точките, където най-остро личат различията помежду им, без да се подценяват и точките на единомислие.
Изборът ни на заглавие на конференцията е мотивиран от факта, че не съществува определение или описание на литературата, което да не е обречено на непълнота и което да не може да бъде оспорено. От друга страна, обаче, те тримата – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов – са успявали през годините да я улавят до възможния предел, до който това изобщо може да бъде постигнато.
Тази конференция е възможност съвременното литературознание да направи много важна крачка към самоопознаването и самоосъзнаването си. За да се случи това, нейна водеща черта би трябвало да бъде съсредоточеността. Затова нейното поле се задава с по-голяма от обичайната строгост: темите на всички доклади ще трябва да бъдат изведени от концепциите и подходите на тези учени, а техните идеи – разгледани в присъщите им отношения на взаимно допълване и оспорване.
ПРОГРАМА
Сряда, 28 ноември
10:00-12:00, Сутрешно заседание: Встъпителни думи
Водещ: Миглена Николчина
* Миряна Янакиева (БАН): Три лица на литературоведското безпокойство
* Амелия Личева (СУ): Фигурата на учителя
* Магдалена Костова-Панайотова (ЮЗУ): Изплъзващите се предмети и литературоведът в сянка
* Николай Гочев (СУ): Книги за българския народ (1897-1991)
11:30-12:00 – Дискусия
12:00-13:30 – Обедна почивка
13.30-15:30, Следобедно заседание – част І
Водещ: Амелия Личева
* Миглена Николчина (СУ): Трансмодалност и трансподобие: невидимите принципи на невидимата школа
* Дaрин Tенев (СУ): Авторът тук: между скритото несъгласие и невидимата промяна
* Еньо Стоянов (СУ): Статутът на идеята - литературоведска и трансмодална
* Божана Филипова (СУ): Стивън Дедалус млад между автотекстуалността и мълчаливия диалог с романтизма
15:00-15:30 – Дискусия
15:30-16:00 – Кафе-пауза
16:00-18:00 Следобедно заседание – част ІІ
Водещ: Дарин Тенев
* Боян Манчев (СУ):
* Мария Калинова (СУ): Невидимата матрица: двойната сцена на сътворението
* Камелия Спасова (СУ): Двете сцени: сцена в сцената
* Галина Георгиева (БАН): Ефектът на „останението”: творчеството и машините
17:30-18:00 – Дискусия
Четвъртък, 29 ноември
10:00-12:00, Сутрешно заседание
Водещ: Миряна Янакиева
* Михаил Неделчев (НБУ): Школите – видими и невидими, реални и въобразени. Ескиз към литературоведски мемоари
* Дечка Чавдарова (ШУ): (Не)проблематичната свързаност на Гоголевия текст през българския прочит (Никола Георгиев и Радосвет Коларов)
* Александър Панов (БАН): Смяната на методологията означава ли и смяна на обекта?
* Елка Димитрова (БАН): Предисторията като апория и етос
11:30-12:00 – Дискусия
12:00-13:30 – Обедна почивка
13.30-15:30, Следобедно заседание – част І
Водещ: Андрей Ташев
* Цветанка Хубенова (СУ): Видимата школа на личността
* Калина Захова (БАН): Невидимата школа: импакт фактор и литературоведски реактор
* Петя Тодорова (БАН): Поетиката и интертекстуалността като методи
* Катерина Кокинова (СУ): Авторефлексия чрез “автополемика” - свобода и подчиненост на интерпретатора
15:00-15:30 – Дискусия
15:30-16:00 – Кафе-пауза
16:00-18:00 Следобедно заседание – част ІІ
Водещ: Чавдар Парушев
* Ирен Александрова (СУ): Пресичане на херменевтичния кръг
* Гергана Златкова (СУ): Опити за нови прочити на стихотворението "Хаджи Димитър" на Христо Ботев
* Миглена Ходжева (БАН): Литературата – кодът за имплицитното (себе)познание
* Виктория Кирилова (СУ): Изплъзващият се предмет на литературознанието
17:30-18:00 – Дискусия
Петък, 30 ноември
10:00-12:00, Сутрешно заседание
Водещ: Камелия Спасова
* Рая Кунчева (БАН): В. Бенямин за художествената творба в аспекта на неговата критика на Р. Гундолф
* Петя Абрашева (БАН): Мълчанието в литературата - форми, употреби и функционалност
* Тодор Христов (СУ): Икономическото измерение на литературоведските школи
* Александър Кьосев (СУ): За четенето: лично и теоретично
11:30-12:00 – Дискусия
12:00-13:30 – Обедна почивка
13.30-16:30, Следобедно заседание
Водещ: Галина Георгиева
* Сирма Данова (СУ): Автопародия и контекстуализация при Пенчо Славейков
* Йордан Ефтимова (НБУ): В художествения свят на романа "Хоро" и антропологическия обрат в края на 80-те
* Васил Василев (БАН): Проблемът за матрицата: съзерцание-явяване-откровение при Тракъл и Рилке
* Иван Русков (ПУ): Звукът на Тихата победа. Мълчаливите промени в последното Дебеляново стихотворение
* Катерина Костадинова (НХА): Цитиращият човек в съвременното визуално изкуство (Наблюдения върху текстовите присъствия в два културни продукта на български визуални артисти)
* Ренета Божанкова (СУ): Жанр и „виртуален контекст“
* Димитър Камбуров (СУ):
16:00-16:30 – Дискусия
16:30 – Заключителни думи
Към новина: 21/09/2012 "Изплъзващият се предмет на литературознанието"