Логично е да се запитаме дали противопоставянето на нови ядрени мощности в Козлодуй и/или нова централа в Белене ще е по-категорично при участие "против" или при бойкотиране на референдума.
Кой от двата модела на несъгласие крие по-малко рискове и повече тежест? Дали гласуването "против" си струва ако то вдигне избирателна активност, и следователно легитимира референдума, като рискува да остане в малцинство, или бойкота на референдум, заченат в политическа мъгла, процедурни партийни хватки и неизчистен въпрос, криещ неясни последици. Попада ли демокрацията в собствения си капан?
Първият в историята национален референдум поставя пред изпитание самата идея за плебисцит заради терминологичните игри около формулировката на въпроса и цялостната легитимност на това питане. Освен твърде широката формулировка на въпроса, която може да се интерпретира в зависимост от бизнес интереси, допълнително размито се оказа и позиционирането "за" и "против", след като инициатора на референдума в лицето на премиера призова да се гласува с „не”. Така зададеният въпрос крие опасност Народното събрание конюнктурно да интерпретира вота на хората.
С участието на: Ивайло Дичев (културолог), Ружа Смилова (политолог), Вал Тодоров (активист, писател, филмов режисьор, от основателите на българската Индимедия), Йонко Грозев t.b.c.( позицията за бойкот на "България за гражданите" ) Андрей Ковачев t.b.c.(политическа партия „Зелените”, позицията "против" , която не получи разрешение от ЦИК да се включи в кампанията)
24 януари (четвъртък) 2013, 18.30 ч.
зала "Пеша Николова", Червената къща