За една култура без граници
От трийсетина година насам вече нищо не може да удържи културата в старото институционално корито. Всичко е култура: начинът на обличане, пазаруването, дори поведението на борсовите агенти и депутатите. От една страна случи се „културният обрат” в социалните и хуманитарни науки: на мястото на твърдите обяснения, които даваха движения като марксизма и структурализма, дойдоха меките интерпретации през култура. Когато не можете еднозначно да обясните един феномен опитайте да го видите през призмата на културата и говоренето за него става елегантно, поливалентно, безкрайно.
От друга, можем ли днес, когато авторитета на всички видове власт е подкопан, да очакваме някой да определя кои неща са култура и кои обикновена функционална практика? Подобни разграничения намирисват на идеология, ако ли не на нафталин. Тъкмо напротив, тенденцията ни е да търсим култура там, където ни забраняват, защото фактът на официализирането и институционализирането на дадена практика я прави скучна, а нали култура – това е интересното, фасциниращото. В този смисъл изместването на самото поле, в което търсим културата днес сякаш замества старите гранични преживявания които ни е давала тя като ни е разказвала за трансгресии, ужаси и възторзи, приближавания и отдръпвания от границата на света. Измествайки фокуса на туристическия ни интерес от престола на принца към кухнята и прислугата, от платното в галерията към уличните графити, от журналиста към киберактивиста, сякаш сме намерили един нов, безграничен ресурс за генериране на интерес към културата.
Семинар_BG вече на няколко пъти се обръща към подобни нови практики, поставяйки акцента ту върху града (бр. 2 и 5), ту върху отношението между професионално и аматьорско (бр. 6), ту върху популярните и дигиталните медии (бр. 4 и 7), ту върху младежките култури (бр. 3).
Настоящият брой, основан върху работата ни в летния университет на магистърската програма по Културна антропология на СУ (Созопол, юни 2012) насочва вниманието си върху новите взаимоотношението на различните социални актьори в културното поле – творци, аматьори, бизнес, публични власти, неправителствен сектор, онлайн мрежи. Въпросът, който си поставихме, беше да промислим преливането между техните ясно разграничавани преди сфери, двусмисленото взаимоотношение между ценностите, които ги мотивират, непрекъснатото предефиниране и предоговаряне на граници, компетентности, ресурси.
Брой 8 на Семинар_BG е финансиран от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски” за научни изследвания през 2012, в рамките на проект “Новите културни индустрии в съвременното градско въображение”, договор 063/05.04.2012 г.
Ивайло Дичев, Велислава Петрова, съставители