Актуалният брой на електронното списание за културни изследвания "Семинар_BG" е посветен на темата:
Православието: нови ресурси и динамики
Редактори на броя са Галина Гончарова, Теодора Карамелска, Даниела Колева.
-----
Ако динамиката на религиозността в западноевропейските общества е обект на интерес и на научен анализ в продължение на десетилетия, религиозната ситуация в страните от бившия съветски блок започва да привлича изследователското внимание едва през последните години. Докато по време на комунистическия режим православните са ограничавани от държавната политика и пропаганда на „научния атеизъм“, капсулирани в идеологическите клишета на „историческото наследство“ и „народните обичаи“, след 1989 г. те се изправят пред „света без граници“ – пред (не)очакваното предизвикателство на свободните пазари, новите социални мрежи и форми на комуникация, възстановяването и (пре)създаването на традициите, бума на поклонническия туризъм и т.н. В католическа и протестантска Европа придобивките на неолиберализма, глобализма и технологизма са усвоени отдавна. Там християнските църкви поддържат активна социална дейност, участват в международни сътрудничества, изграждат и поддържат медийни платформи, имат позиции в ключови публични дебати, активно възползвайки се от интернет, от научните форуми, от различни социални институции и новите визови режими. За разлика от тях, постсоциалистическите религиозни общности, най-вече православните, все още са в ситуация на преоткриване („изобретяване“) както на новите, така и на старите – маргинализирани от атеистичната пропаганда – верови практики. Освен че според данните от Европейското изследване на ценностите, върху което се позовават и част от текстовете в настоящия брой, броят на участниците в религиозни ритуали нараства, в православния свят се засилва и общественият интерес към каноничните предписания и църковната реалност. В Сърбия висшият клир е реален фактор в политическия живот, монасите в руските и румънските манастири са по-многобройни от всякога. Като своеобразен символ на промяната по отношение на публичния образ и авторитета на православието в постсоциалистически контекст е достатъчно да споменем, че през 2010 г. Съветът на Руската федерация гласува статут на национален празник на Деня на покръстването на Русия – 28 юли.
И така, как може да бъде описана тази нова културна ситуация на православието след комунизма или на православието пред глобализма? Доколко съвременните теории за десекуларизацията и „експресивния индивидуализъм“ са приложими към българския контекст? Опитва ли се православието да запълни огромния смислов и мотивационен вакуум, настъпил след разпада на единния идеологически език на социализма? Какви са динамиките на християнските вярвания и практики след 1989 г. и доколко те отразяват либерализацията и приватизацията на религиозния опит? Това са част от въпросите, отговори на които търсят авторите в настоящия брой на Seminar_BG.
Цялото съдържание на броя можете да видите ТУК.