ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН
има удоволствието да Ви покани да вземете участие във Втората научна конференция от серията ДЕБАТИ В МУЗЕОЛОГИЯТА на тема
Музеят и обществото на спектакъла
25–26 септември 2014 г., ИЕФЕМ–БАН
(ул. „Московска“ 6а, София)
След 25 години на преход към пазарна икономика и неолиберална демокрация музеите у нас едва сега започват да търсят начини да се впишат в „обществото на спектакъла“, за да се конкурират успешно с останалите индустрии на културата, развлеченията и свободното време. Какви са стратегиите, с които си служат музеите, следвайки логиката на пазара, за да привлекат повече посетители в своите зали, съответно – по-големи приходи? Какви са в същото време последствията от комодифицирането на културните ценности, които музеите издирват, съхраняват, излагат на показ, интерпретират? Възможно ли е да се намери компромис между двата крайни полюса в социалната мисия на музея днес – образованието и развлечението? И какво е мястото на социалната отговорност на музея като институция на публичната сфера в тази мисия? Това са централните въпроси, които Втората научна конференция от серията „Дебати в музеологията“ си поставя за цел да повдигне и разгледа.
Макар и недостатъчно обговорени у нас, тези въпроси съвсем не са нови – още от 60-те години на XX век насам „западните“ музеи са подложени на остри критики и обвинения в комодификация, диснификация, стоков фетишизъм и пр. Появилата се през 80-те вследствие на критиките към музея Нова музеология се опитва да го преобрази от дисциплинарна модерна институция и „храм“ на консумеризма в арена за публичен дебат, „контактна зона“ (Джеймс Клифърд), „народен университет“ (Юго де Варин), място на общностна памет. Самото понятие „общество на спектакъла“, въведено от Ги Дебор през далечната 1967 г., се е превърнало в социално-критическа метафора на консуматорското общество, редуцираща политическите импликации на понятието и отдалечаваща се от първоначалния призив на автора към „събуждане“ на зрителя, упоен от зрелището на образите, посредством конструирането на т.нар. „ситуации“, нарушаващи и преобръщащи реда на спектакъла. Подобно на ситуационистите, новите музеолози се стремят да „събудят“ музейния посетител, като го провокират да осъзнае музейния контекст и от пасивен „читател“ на музейния текст да се превърне в активен съ-участник в собственото си музейно преживяване.
„Обществото на спектакъла“ се предшества от критиката на културната индустрия като средство за „масова заблуда“ в модерното общество, разработена от представители на Франкфуртската школа като Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер и др. през 40-те години. Понятието продължава да поражда нови интерпретации и през 70-те и 80-те в работата на редица френски постструктуралисти – Жан Бодрияр например проблематизира подмяната на реалността в постмодерното общество със симулации на реалност („хиперреалност“). В тази връзка поставяме въпроса дали съвременните развития на критическата теория имат място в създаването на една нова, критична, социално-отговорна постмодерна музеология. Възможните посоки за дебат по темата за музея и „обществото на спектакъла“ гравитират около три проблемни ядра: музеят и логиката на пазара; музеят като спектакъл; и музеят като публична арена.
МУЗЕЯТ И ЛОГИКАТА НА ПАЗАРА
- Корпоративната култура и музеят – брандинг, рекламни и маркетингови стратегии на музея;
- Конкурентоспособност на музея сред другите индустрии на културата, развлеченията и свободното време; идеята за музей от типа all-inclusive
- Музеят извън музея – в търсене на нови „музейни“ пространства
- Музеят и консуматорското общество – диснификация и комодификация на културното наследство в музея
- Проблеми на автентичността в музея – оригинал, копие, симулакрум (Бодрияр)
- Екзотизиращият музеен поглед – обратно към ренесансовите „кабинети на чудатостите“ (cabinets of curiosities)
МУЗЕЯТ КАТО СПЕКТАКЪЛ
- Спектакълът на „другостта“ в етнографските музеи
- Новите медии в музея – медиализиране и виртуализиране на музейното преживяване
- „Играещият човек“ (homo ludens) в музея – игри, интерактивни занимания, ателиета, музеен театър, исторически възстановки и др.
- „Емоционалният обрат“ (affective turn) и „работата на въображението“ (Ападурай) в музея
- Перформативност в музея – музейният текст като перформатив; музеят като перформативно пространство; перформативното тяло в музея
- Напрежение между образ и текст в музейната експозиция
- Етика и естетика в музея
МУЗЕЯТ КАТО ПУБЛИЧНА АРЕНА
- Преосмисляне на социалната мисия на музея днес – между научното и популярното, между образователното и забавното, между тривиалното и скандалното
- Социалната отговорност на музея като институция на публичната сфера (Хабермас)
- Музейният посетител – пасивен наблюдател или (про)активен гражданин
Очакваме Вашите заявки за участие до 30 юни 2014 г. на адрес:
.
Заявките трябва да съдържат име и институционална принадлежност на участника, имейл за контакт, заглавие на предлагания доклад и резюме с обем от минимум 1500 знака на български или английски език. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в рецензиран научен сборник.
Работните езици на конференцията са български и английски.
Разноските за пътни, настаняване и командировъчни са за сметка на участниците.
ВАЖНИ ДАТИ
- Краен срок за изпращане на заявки: 30 юни 2014 г.
- Уведомяване на участниците за приемане на заявките им: 31 юли 2014 г.
- Обявяване на предварителната програма на конференцията: 31 август 2014 г.
ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ
гл. ас. д-р Светла Казаларска, гл. ас. д-р Елена Водинчар, д-р Яна Гергова, Димитър Василев