Начало > Новини

"Християнските църкви, гражданското общество и комунистическото наследство"

ЦАИ 17/04/2014

ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО и КОМУНИСТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

Опитът на България и Германия

София, 23 – 26 април 2014 г.

Организатори:
Списание „Християнство и култура”
Евангелска академия, Франкфурт
Фондация „Конрад Аденауер”
Богословски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП
Софийска платформа

Сряда, 23 април 2014 г.
Богословски факултет, Аула

13.30 ч.
Въведение:
Катарина Кунтер, Евангелска Академия, Франкфурт
Момчил Методиев, сп. „Християнство и култура”

Приветствия:
Марко Арндт, Фондация „Конрад Аденауер”
Мартин Иванов, секретар на президента на Република България по култура, образование и национална идентичност

14.00-16.00 ч.
Първи панел
„Моето царство не е от този свят” (Йоан 18:36)
Християнските църкви, държавата и Държавна сигурност

Райнер Епелман (Берлин)
Ренате Елменрайх (Майнц)
Калин Янакиев (София)
Христо Куличев (София)
Модератор: Павел Павлов (София)

Дискусия
16.00-17.00 ч.
Посещение на Националния църковен историко-археологически музей (сградата на Богословския факултет)

17.00 – 19.00 ч.
Лекция
Как да се справим с комунистическото минало? Богословски и етически перспективи
Проф. Д-р Рихард Шрьодер (Берлин)

Дискутант: Дилян Николчев (София)
Приветствие от доц. Д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет


Четвъртък, 24 април 2014 г.

Център „Борис Христов”, ул. „Цар Самуил” № 43

9.00-10.00
Спомени
Божидар Попов (Шумен)
Динко Георгиев (Ямбол)
Богомир Илиев (Русе)

10.00-10.30 Кафе пауза

10.30 – 12.30 ч.
Втори панел
Изолацията: Църквата в секуларно и атеистично обкръжение (с акцент върху 80-те години)

Йохен Гьорц (Берлин)
Катарина Кунтер (Франкфурт)
Момчил Методиев (София)
Живко Лефтеров (София)
Модератор: Кристоф Вунике

Дискусия
12.30-13.30 ч.

14.30-16.30 Трети панел
Християните като участници в политическите и социални промени: църквите и мирната революция от 1989 г. Германската перспектива

Маркус Мекел (Берлин)
Кристоф Вунике (Берлин)

Дискутант: Ивайло Найденов (София)
16.30-17.00 ч.

Кафе пауза 17.00-19.00 ч.

Четвърти панел
Християните като участници в политическите и социални промени: църквите и мирната революция от 1989 г. Българската перспектива

Тивериополски епископ Тихон (София)
Стефан Стефанов (Русе)
Николай Нешков (София)
Ангел Пилев (София)
Богдан Паташев (София)
Модератор: Момчил Методиев

Дискусия 19.30 ч.


Петък , 25 април 2014 г.
Център „Борис Христов”, ул. „Цар Самуил” № 43

9.00 – 12.00 ч.
Пети панел
От диктатура към демокрация: участието на християните в политическия и гражданския живот

Гюнтер Ньоке (Берлин)
Шефан Бикхард (Лайпциг)
Тодор Велчев (София)
Мариан Стоядинов (Велико Търново)
Дилян Николчев (София)

Дискусия 12.00-13.00 ч.


14.30-16.30 ч. Шести панел
Опрощение и помирение. Как църквите се справят с вината, агентите и отношението към комунистическата диктатура

Мари-Ан Зюбклев (Потсдам)
Мария Ньоке (Берлин)
Шандор Фазакаш (Дебрецен)
Добромир Димитров (Велико Търново)
Тони Николов (София)
Модератор: Рихард Шрьодер

Дискусия 16.30-17.00

Кафе пауза 17.00-18.30

Обобщение и заключителна дискусия

Участници – Германия


Катарина Кунтер (организатор): доктор на науките, историк. Основният й изследователски интерес е насочен към историята на християнството по време на комунизма, глобалното християнство, Европа и църквите след 1945 г. Последни публикации: Църквите и Хелзинкския процес 1968-1978 (2000), Протестантските църкви в Германия между демокрацията и социализма 1980-1993 г. (2006, в съавт. с Й. Х. Шьоринг; Църквите и комунистическото наследство: периодът след 1989 г. – прелом, изправяне пред миналото и ново начало (2007).

Маркус Мекел – богослов и политик. Става активен член на опозицията в ГДР през 70-те години, а през 1989 г. е един от основателите на Социалдемократическата партия на ГДР. През април 1990 г. е избран за Министър на външните работи на ГДР в първото демократично правителство на страната. Депутат в Германския Бундестаг (1990-2009), където го занимават проблемите основно на европейската политика, проблеми на сигурността и сътрудничеството с Източна Европа. От октомври 2013 г. той е Президент на германската комисия за военните паметници. Същевременно е председател на Германската федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП (SED) (институция, създадена по негова инициатива), съпредседател на Съвета на фондацията за германо-полско сътрудничество и член на съветническия борд на Европейската мрежа за памет и солидарност.      

Райнер Епелман (р. 1943 г.) – пастор и политик. През 60-те години отказва да служи в армията на ГДР, заради което е осъден и затворен. След това учи богословие и работи като пастор в Берлин, взима участие в различни опозиционни инициативи, свързани основно с християнската младеж. Организира т. нар. Bluesmessen и инициира „Апелът от Берлин” (за мир без оръжия). Като участник в движението за граждански права „Демократично пробуждане”, след първите демократични избори в ГДР през март 1990 г. той е избран за Министър на разоръжаването и отбраната. Член на Германския парламент от групата на Християнсоциалния съюз (от 1990 до 2005 г.) и заедно с Маркус Мекел е сред основните гласове, които се борят за преодоляване на миналото на ГДР.


Рихард Шрьодер (р. 1943) – философ и богослов. Д-р от 1977 г. (официално признат през 1990 г.). През 1977-1990 г. е доцент в богословски педагогически институции в Берлин и Наумбург. През 1989 г. е сред първите членове на Социалдемократическата партия на ГДР. От март до октомври 1990 г. е член на първия свободно избран парламент на ГДР. До август 1990 г. е председател на СДП, а до декември 1990 г. е депутат в Германския Бундестаг. Доцент и професор по философия в Хумболтовия университет в Берлин. Член на борда на съветниците на Федералната комисия за архивите на ЩАЗИ в бившата ГДР от 1993 до 2009 г. е съдия в Конституционния съд на провинция Бранденбург и от 2001 до 2007 г. е член на Германската комисия по етика.

Йохен Гьорц, пастор. През 80-те години е активен член на движението „Църква в солидарност”, което се превръща в мрежа за подкрепа в Протестантската църква в ГДР, която се обявява срещу прекалено тясното сътрудничество на пасторите с държавата и оказва натиск върху официални лица в църквата. След обединението на Германия работи като пастор в  енорията св. Вартоломей в Берлин, в бившата част на Източен Берлин.

Щефан Бикхард, пастор. Учи Богословие в Берлин и Наумбург. От рано се включва в опозиционните кръгове в ГДР около Герд Попе и Волфганг Темплин и участва в различни инициативи в ГДР, които защитават идеята за статут на необвързана страна за ГДР и срещу Берлинската стена. Част от активни Самиздат кръгове, в края на 80-те години той организира поредица от нелегални лекции на писатели в частни апартаменти в Източен Берлин. През 1989 г. е сред основателите на движението за граждански права в ГДР „Демокрация сега”. От 1995 до 2006 г. той е пастор в Лайпциг, а след това полага пастирски грижи за полицаи.
 
Ренате Елменрайх (р. 1950 г.) – пастор. Учи богословие в Хумболтовия университет, пастор в Тюрингия (ГДР). През 1980 г. напуска ГДР и се премества във Франкфурт, Западна Германия. През 1993-1999 г. работи в Архива на ЩАЗИ в Гера, през 1999-2004 е мисионер в Нигерия, а след това пастор в Майнц.

Шандор Фазакаш (р. 1965 г.), професор по систематическо и социално – етическо богословие в Богословския университет на Реформираната църква в Дебрецен. Учи Богословие в Клуж и Сибиу (Румъния), Дебрецен (Унгария) и Мюнстер (Германия). От 1992 г. е пастор в Реформираната църква на Унгария, през 2004 г. се хабилитира, а от 2004 е професор. Гост-професор и изследовател в Кампен (Нидерландия), Емден и Мюнстер (2011-2012, 2013/14). Интересите му са свързани с еклесиологията и социалната етика, богословието на Калвин и Карл Барт и с отношението към миналото и вината в църквата.
Мария Ньоке (р. 1958 г.) по времето на ГДР извършва църковна дейност сред деца и младежи. От 1985 г. взима активно участие в свързана с църквата група за мир, която същевременно си поставя за цел формирането на екологично съзнание в ГДР. Редактор на опозиционното списание „Пробуждане”. През 1992-1997 г. учи социология, психология и педагогика. От 1999 г. работи в Мемориала на Берлинската стена. През 2007 защитава докторат по философия, директор на Фондация „Берлинска стена” и председател на Музея в бившия бежански лагер Мариенфелде

Гюнтер Ньоке (р. 1959 г.) от 2010 г. е личен представител на германския канцлер за Африка във Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие. В периода 2006-2010 г. е комисар на федералното правителство за човешките прави и хуманитарната помощ. През 1998-2005 г. е депутат в Германския Бундестага. През 1990 г. е депутат в „Народната камара”, първият демократично избран парламент на бившата ГДР. Преди 1990 г. взима участие в мирната революция като активист по граждански права и член на опозиционна група. Учил е физика в Берлин и Лайпциг.

Мари-Ан Зюбклев (р. 1963 г.) – електронен техник и богослов. Учи богословие в Източен Берлин, педагогика на църковното служение в Потсдам и Лайпциг. През 1991 г. е изследовател в Бирмингам (Великобритания), 1992-1995 - редактор на документацията на протестантската преса, през 1995-2000 г. е пастор в Грайсвалд. През 2003 г. защитава докторат по философия, с тема, посветена на дейността на опозиционна църковна група в Източен Берлин. В периода 2005-2010 г. ръководи програма за преодоляване на насилието на регионалната протестантска Северна църква. От 2011 г. е съдиректор на официалната агенция, която се занимава с преодоляване на наследството от диктатурата на ГЕСП и последиците от нея в провинция Бранденбург.

Кристоф Вунике
(1971) е историк. До 1991 г. работи като печатар, а след това учи история, политика и социология. От 2000 г. работи в прес-офиса на парламентарната група на Съюз 90/Зелените. Изследователските му интереси са свързани с историята на опозицията в ГДР и регионалната история на Източна Германия.


2006 (cc) Creative Commons License. A project of the Centre for Advanced Study, financed by Bulgarian Ministry of Science and Education.
Created by Netage.bg.