ШЕКСПИРОВИ ЧЕСТВАНИЯ В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Катедра „Англицистика и американистика” и
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
Ви канят на две лекции от
ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИЯ ШЕКСПИРОВ СЕМИНАР
„КАКЪВ НИ Е ХАМЛЕТ”
7 май 2014, сряда
Заседателна зала № 2, Ректорат на СУ
/на английски език/
14.00 ч.
„Загадките на Хамлет” публична лекция на
проф. Джей Л. Халио
Джей Л. Халио е почетен професор по английска литература с над петдесетгодишен преподавателски опит. Започва кариерата си в Калифорнийския университет, а впоследствие преподава в Университета на Делауеър. Бил е гост лектор в много чуждестранни университети, включително и в Софийския университет в рамките на програмата „Фулбрайт”. Има многобройни публикации върху Шекспировото творчество, както и върху съвременната британска и американска литература.
Лекцията ще разгледа редица несъответствия и проблемни места в Шекспировите трагедии, сред които природата на Призрака, причината/ причините за Хамлетовото забавяне и вината на Гертруда. Няколко сцени ще бъдат подложени на внимателен прочит и нетрадиционни интерпретации. След лекцията ще има възможност за въпроси и коментари от публиката.
16.30 ч.
„Думи, думи, думи и срещата на умовете в Хамлет” публична лекция на
проф. Том Клейтън
Том Клейтън е почетен професор по английски език и литература в Университета на Минесота. Защитава докторат в Оксфорд, а впоследствие преподава в Йейл и в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Автор е на публикации върху Шекспир и английската поезия от XVII в. В последно време се занимава със „семетрика” – аналитичен подход към предмодерния английски стих, основаващ се на представата, че метриката създава значение.
Хамлет е наричан единственият достоверен гений в западната литература, една достатъчна причина за разнообразие на интерпретациите. „Той” е топос, в който мненията се срещат, допълват и понякога си противоречат. Сред многопластовите причини за това са: (1) думите, изразяващи Хамлет и „Хамлет”; (2) самите съзнания - предимно нашите (на читателя), на Шекспир (представени в пиесата), и на Хамлет (разгърнати чрез „неговия” диалог); и (3) трите ранни, значими текста, обикновено обозначавани като Q1 (1603), Q2 (1604-05), и F (1623). Лекцията ще се опита да идентифицира няколко от възможните Шекспирови визии за Хамлет.