ЛЕКЦИЯ
в рамките на програма Advanced Academia на Център за академични изследвания София
(CAS Sofia), подкрепена от Фондация „Америка за България” и
Stifterverband für die Deutsche Wissenschaft
Човешкото разбиране:
граници, несъизмеримост, плуралистичност
Лектор: проф. дфн Александър Кънев
30 март 2016 г. от 18:00 часа
Американски център на Столична библиотека, пл. „Славейков” 4А
Кратка информация: Лекцията дискутира границите на разбиране на реалността и техните дълбинни основания. Въведението акцентира върху нови открития в космологията и изследванията на мозъка, разкриващи фундаментални ограничения на най-успешните ни теории за универсума и живота. В този контекст се формулира водещият въпрос на лекцията: дали ограниченията на различните практики на осмисляне на света – наука, философия, изкуство и пр. - имат общи корени? Отговорът е по-скоро положителен. От една страна, границите на разбиране са свързани с пределните основания на съществуващото и начините на дълбинното му структуриране. Тук ще се разгледа накратко въпросът за това как условията на разликата между битие и небитие изграждат категориалната „тъкан“ на реалността и дали те не налагат съществуването на множество други универсуми с несъизмерими фундаментални структури. От друга страна, ограниченията на практиките на разбиране се задават от фундаменталните условия на разкриване и осмисляне на реалността. Идеята е, че разбирането на съществуващото се осъществява чрез диалектика на феноменални и не-феноменални съдържания, при която се „скриват“ негови фундаментални основания и възможности. Основно следствие от това е наличието на частична модална несъизмеримост между разбиране и реалност: между това, което сме склонни да смятаме за (не)възможно, и това, което е (не)възможно. Тази несъизмеримост намира великолепен израз в мисълта на Джон Холдейн, че универсумът не просто е по-странен, отколкото предполагаме, а по-странен, отколкото можем да предположим. Макар диалектиката на разкриване и скриване да поставя съществени граници на разбирането на съществуващото, тези граници не са абсолютни и неподвижни, а гъвкави и исторични по природа. Те могат да се трансформират отново и отново и така да се постига все по-пълно разбиране за природата на реалността. Особено благоприятна предпоставка за осъзнаване и трансформиране на границите на разбиране би била среда на радикален не-релативистки плурализъм. Плурализмът не само не отменя движението към потенциално универсални истини и ценности, а чрез противопоставянето си на различните форми на догматизъм и релативизъм може мощно да му проправя път.
Александър Кънев (1969) е професор по съвременна философия в катедра „История на философията” към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е върху изследователски проекти във Виена (1999), Залцбург (2000/2001), Хановер (2007/2009) и Бон (2014), стипендиант е на фондация „Александър фон Хумболт”. Автор е на книгите: „Витгенщайн за границите на езика” (2003), „Западната философия: парадигми, революции, перспективи”, в два тома (2005), „Теория на философското развитие” (2010), „Хайдегер и философската традиция” (2011), „Смисъл и реалност. Късният Витгенщайн и традиционната философия“ (2013).