Начало > Новини

"Успешната история на комунизма: шпионският роман"

ЦАИ 31/03/2016

ЛЕКЦИЯ

в рамките на програма Advanced Academia на Център за академични изследвания София
(CAS Sofia), подкрепена от Фондация „Америка за България” и
Stifterverband für die Deutsche Wissenschaft

Успешната история на комунизма: шпионският роман
Лектор: доц. д-р Морис Фадел

06 април 2016 г. от 18:00 часа

Американски център на Столична библиотека, пл. „Славейков” 4А


През 60-те години – времето на Пражката пролет, на оформянето на дисидентското движение, на издигането на алтернативи срещу социалистическия реализъм – когато комунистическите режими в Източна Европа започват да изпитват кризата, довела ги до разпадането им в края на 80-те, едно от малкото места, където властта отбелязва успех, е шпионският роман. Високите тиражи, чрез които се разпространяват този обслужващ политическото статукво жанр, се оказват оправдани. Филмовите му версии също печелят зрителско внимание. Учудващо е, че и днес, след края на режимите, авторите на разкази за разузнавачи са останали в паметта на литературната публичност не с друго, а именно с тях. При това съвременната им интерпретация търси начин да ги види не само като инструменти за идеологическо въздействие.

Лекцията е посветена на обяснението на този парадоксален успех. Тя е в две части. Първата е теоретично ориентирана и е представя отношението между детективската и шпионската литература. Акцентът в нея е критиката на господстващата парадигма, в контекста на която се изследват тези две явления: разбирането, че те са продукт на модерността. В разрез с тази парадигма анализът на криминалния жанр показва, че той е от една страна е свързан с модерността, но от друга – се съпротивлява срещу нея чрез утвърждаващата се в края на произведението безспорна истина за престъплението, постигната без помощта на институция и легитимни процедури, която има и етически ефект, защото чрез тази истина възтържествува една нарушена справедливост, при това без тя е резултат от наложен в обществото правов ред. Не такава е ситуацията със шпионската литература, където всички ценности и събития са приватизирани от държавата.
Криминалният жанр и шпионската история се развиват паралелно в литературната история на ХХ в. В източна Европа обаче не е така. В България доминира шпионският роман. Дори, когато има опити за криминална литература, в тях е налице „шпионски“ елемент – винаги по един или друг начин е намесена политиката, било чрез буржоазния произход на престъпника, било чрез неговите връзки с капиталистическия Запад. Обяснението на този феномен според лекцията е следното. Според идеологията на комунистическите режими през социализма не е възможна действителна криминална постъпка. Хората живеят в най-справедливото общество и у никого не могат да възникват накърнени претенции. Освен това личният характер на престъплението не може да бъде определящ - преобладаваща през социализма е държавната собственост; посегателството срещу нея е посегателство срещу режима. Престъплението може да дойде само отвън, от враговете на системата – агенти на вражески разузнавания, неследващи принципите на властващата идеология граждани.

Втората част на лекцията е съсредоточена върху шпионския роман в периода на комунистическия режим в България. Избрани са две романови поредици – тази на Андрей Гуляшки и тази на Богомил Райнов, като се обръща внимание и на техните екранизации.. Вглеждането в произведенията открива, че там идеологическият компонент не е подчертан, а по-скоро – омаловажен. Стремежът е той да бъде възприеман без да предизвиква реакция - като необходимо, но не определящо обстоятелство. Шпионските романи на Райнов и Гуляшки скриват своя жанр – те се държат като криминални. Широкото им приемане от страна на публиката е вероятно резултат от това обстоятелство.

Освен в жанра лекцията търси отговора на въпроса за неочакваното въздействие на шпионския роман в различни елементи на неговия свят – града, храната, жените, разузнавачът – за да достигне до два извода. Че шпионският роман надхвърля идеологията на режима, за да представи една реалност на тоталната конспирация, която много прилича на самото социалистическо общество, но в която и днес много се вярва. От друга страна в рамките на социалистическото общество той утвърждава масмедииния герой, „суперменът“, към който то, както и неговият противник отвъд Желязната завеса – Западът – имат силно влечение.

Морис Фадел (1973) e доцент по литературна теория, преподавател в програмите на департамент “Нова българистика” на Нов български университет. Завършва „Българска филология“ (1996) и „Философия“ (2000) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация в Института за литература при БАН (2003).

Избрани публикации: “Пол де Ман: опити с невъзможното” (Издателски център “Боян Пенев” при Институт за литература – БАН. С., 2002), “Животното като литературна провокация: “анималистиката” на Емилиян Станев” (Издателство на Нов български университет, С., 2010), „Четене и ценности: криминалната литература при социализма“ („Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации“, Издателство „Кралица Маб“ и Департамент „Нова българистика“ при НБУ, С., 2013), „Questioning Humanity Through Animality“ (Ars Aeterna, vol. 5, No 2/2013).


2006 (cc) Creative Commons License. A project of the Centre for Advanced Study, financed by Bulgarian Ministry of Science and Education.
Created by Netage.bg.