Начало > Новини

Нова книга на проф. Ивайло Знеполски: "Как се променят нещата? От инциденти до Голямото събитие"

CAS 06/06/2016

Автор: Ивайло Знеполски

Издание на Институт за изследване на близкото минало и СИЕЛА.
София 2016

ISBN: 978-954-28-2042-0

Изследването, довело до тези резултати, получи средства от Европейския съвет за научни изследвания по Седма рамкова програма на Европейския съюз (FP7 / 2007-2013) ERC / договор No. 269608.

Предлаганото изследване има формата на разклонен разказ, който вплита в себе си множество отделни, тясно свързани житейски истории, осветляване на различни политически и идеологически контексти, интерпретация на социалния и политически аспект на научни и публицистични дискурси, както и теоретични сгъстявания, които целят извличане от разказаните истории на по-общ смисъл. За целта индивидуалните истории, реконструирани на базата на продължителни архивни проучвания, на лични свидетелствания и на непознати досега документи, са проследени стъпка по стъпка, на места с достигаща до педантичност изчерпателност, която допринася за пресъздаване на живота в реални обстоятелства. Всичко това наподобява романно писане, но не е търсено, за да се постигне убедителността на литературната фикция, а за да ни приближи до дълбокия смисъл и да удостовери истинността на историческия разказ, който от дистанцията на времето и късата памет може да изглежда като литературна фикция. Знам, че чувството за реалност е нещо много различно от самата реалност, затова съм положил усилия документалната основа, въпреки ефекта на емоционално вживяване, въвличане в отделни ситуации и съдби, да не отдалечава, а обратно, да приближава до основната задача - разкриване на реалната ситуация на индивида при комунизма и рационализиране на причините за това, което се случва в края на разказаните истории. Вярвам, че няма по-добър начин за изследване на отношенията между комунистическия режим и обществото, на бавното изтляване на тялото на властта и постепенното раздалечаване между хората и натрапения ред, от избрания тук. И това се потвърждава от непрекъснатото и до днес сблъскване с прояви на неразбиране характера на режима, било на всекидневно битово ниво, било във високотеоретични разсъждения.

През юли 1972 г. младият философ Асен Игнатов, изключен от Комунистическата партия, уволнен от Университета и подложен на силен натиск и изнудване от страна на Държавна сигурност, успява да се отскубне от желязната й хватка и да емигрира в Белгия. В България е подложен на юридическо преследване за държавна измяна и конфискуване на имуществото, а близките му на - тормоз. В изгнание не среща очакваното разбиране, изненадан е, че белгийските му колеги не разбират ситуацията, в която се е намирал, и причините за емиграцията му. По-късно в интервю споделя: «Тези, към които се обърнах, ме посрещнаха с онази степен на симпатия, която позволява чисто идейното отхвърляне на комунизма, без личното му познаване. Във всеки случай, натъкнах се на много бюрократични парадокси, на гротескни ситуации, на недоразумения, произтичащи просто от непознаването на един съвсем друг свят, на въпроси, които звучат в моите уши наивно, и ако бях самият по-малко информиран, бих казал цинични. Беше ми задаван въпрос, който може само да раздразни един политически емигрант: «Това лято няма ли да посетите България?» В началото на моето пребиваване ми задаваха и въпроса: «А не можехте ли да се затворите в един свой вътрешен свят?» Това бяха въпроси на хора умни и интелигентни, но непознаващи комунистическия свят и не страдали неговата болка […] Сьорен Киркегор казва: не е достатъчно да опознаеш болката, трябва да я преживееш, за да я разбереш.»


2006 (cc) Creative Commons License. A project of the Centre for Advanced Study, financed by Bulgarian Ministry of Science and Education.
Created by Netage.bg.