БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК
Книгите като събития в Европа и Османската империя (ХVІІ–ХІХ век)
Интердисциплинарна научна конференция
10 юни 2019 г., понеделник
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала
Програма
9.00 – Откриване на конференцията от проф. Рая Заимова – председател на Българското общество за проучване на XVIII век.
9.05-9.45 – Пленарна лекция
Anna Ohanjanyan – (Mashtots Institute of Ancient Manuscripts “Matenadaran”, Yerevan, Armenia, Pontica Magna program fellow at the NEC) – Debating Confessions: Armenian Polemical Literature in the Early Eighteenth Century.
9.45-10.00 – Дискусия
10.00-10.15 – Кафе пауза
10.15-11.30
Водещ: Надежда Александрова
Ангелина Вачева (СУ „Св. Климент Охридски“) – Книгите-събития в кореспонденцията на Валентин Жамре Дювал и Анастасия Соколова.
Рая Заимова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – За Монтескьо по български.
Мария Полимирова (ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“) – Цетинските инкунабули в България.
Елмира Василева (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Книжовната дейност на американските протестантски мисионери в Цариград през ХIХ век.
Дискусия
11.30-11.45 – Кафе пауза
11.45-13.00
Водещ: Анна Алексиева
Маргарита Серафимова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Книгата в огледалото на книгите.
Николета Пътова (Институт за литература – БАН) – Първата автобиографична книга на бивш роб – житейски наративи и политически послания.
Цветан Радулов (Научен архив – БАН) – Пътеписната литература за Османската империя през XVIII век – в търсене на познатото и непознатото.
Красимира Хаджиева (Югозападен университет „Неофит Рилски“) – Интересът на Западна Европа към официалния език на Османската империя: Institutionum linguae Turcicae libri quatuor – първата печатна граматика на турския език.
Дискусия
13.00-14.00 – Обедна почивка.
14.00-15.15
Водещ: Андриана Спасова
Мария Шушарова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Маргиналните бележки по „Обретенов сборник“ (края на 18 в.).
Десислава Узунова (СУ „Св. Климент Охридски“) – Общата читателска рецепция на цикъла „Чудеса Богородични“ и Паисиевата „История славянобългарская“ (по свидетелствата на три ръкописа).
Сирма Данова (СУ „Св. Климент Охридски“) – Вина и оневиняване в новобългарските преводи на „История славянобългарская“.
Анна Алексиева (Институт за литература – БАН) – „История славянобългарская“ – от „на пакост греком“ до „най-първата искра в народната свяст“.
Дискусия
15.00-15.15 – Кафе пауза
15.15-16.30
Водещ: Николай Чернокожев
Надя Данова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Още за балканските преводи през 19 век.
Маргарита Добрева (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – За книгите, съставени или преведени от Мюниф паша.
Надежда Александрова (СУ „Св. Климент Охридски“) – „Многострадална Геновева“ – книги и събития.
Пламен Антов (Институт за литература – БАН) – Библиотеката на Кандов.
Дискусия
16.30-16.45 – Пауза
16.45-18.00
Водещ: Ангелина Вачева
Николай Чернокожев (СУ „Св. Климент Охридски“) – Питания за четенето в 12 страници.
Кети Мирчева – Към историята на една книга: „Черковний въпрос“ на Светослав Миларов – създаване, среща с османската цензура и следосвобожденска публикация.
Недка Капралова (Институт за литература – БАН) – За трудното „раждане“ на книгата: несгоди и спомоществования.
Андриана Спасова (Институт за литература – БАН) – Неиздадените книги на Найден Геров: тенденция или отстъпване от демократизирането на знанието.
Заключителна дискусия