След падането на Берлинската стена след 1989 и социалистическите режими в Източна Европа преминаха в историята се наложиха преди всичко две тенденции в изучаването на Студената война и по-широко в разбирането на XX век. Едната от тях беше подбудена от отварянето на архивите в бившия Източен блок, което увеличи значително възможностите за международно и сравнително изучаване на Студената война и даде повод за сериозна преоценка на ключови исторически събития и процеси от този период. Другото основно течение почива върху растящото признание за ролята на културата в сблъсъка между комунизма и капитализма. Неговите застъпници твърдят, че традиционното знание гледа на Студената война като на военен, политически и икономически конфликт и пропуска важни фактори като религия, спорт, образование, литература, кино, радио, телевизия и консумация.
Растящият обем от изследвания не само разшири географския обхват на дебата за културната Студена война, но също така събуди и набор от концептуални и методологически въпроси. Като за начало, се постави под въпрос схващането на социалистическия период като 'девиация' на предполагаемия нормален път на историческо развитие, както и оспори полезността на отграничаването на Студената война като отделен исторически период. Вместо това се подчертава връзката между пост-1945 културната история и лонг-дюре истории, включващи модерността, народната еманципация и масовото производство.
Нещо повече, горе посочените подходи подчертаха някои от структурните прилики между развитието на Изтока и Запада като така поставиха под съмнение строгото и много често надценявано различаване между Изтока и Запада. ...
Предстоящият сборник се опитва да задълбочи обсъждането на тези въпроси като се фокусира върху историята на популярната култура в социалистическа Източна Европа, както нейното наследство в Преходния период. Могат да бъдат предлагани статии, насочени към една или повече от посочените тематики:
1. ПОЛИТИКА, ИДЕОЛОГИЯ И ПОПУЛЯРНА КУЛТУРА
2. ПОПУЛЯРНА КУЛТУРА И ЛЕГИТИМНОСТ
3. ОБЩУВАНЕ, ПРИСВОЯВАНЕ И СЪПРОТИВА
4. ОБМЯНА ПРЕЗ ГРАНИЦАТА:
5. ЗАПАДНИТЕ ТЕОРИИ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ПОПУЛЯРНА КУЛТУРА
6. СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ПОПУЛЯРНА КУЛТУРА, ИСТОРИЧЕСКИ КОНТИНЮИТЕТИ И ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ
Допълнителни подробности по темите може да видите в английската версия на новината.
В най-добрия случай предложените статии трябва да са емпирически подковани и теоретично информирани. Моля, изпратете резюметата си (800-1000 думи) с кратко Curriculum Vitae (1 x A4) до Reana Senjkovic ([email protected]) и Sabina Mihelj (S.Mihelj@lboro. ac.uk) до 31 октомври, 2008 г. Решенията ще станат ясни до 15-ти декември, и ако предложението ви е прието ще очакваме първата пълна версия до май месец 2009 г., а окончателният ръкопис до септември 2009 г.
В момента текат опити за набавянето на финансови средства за организиранието на работна среща, на която да се обсъдят предварителните варианти на текстовете и възможностите пълноценно да си общуват в една книга. Срещата ще се проведе в Будапеща, Унгария през юни 2009 г. Повече подробности ще има след селекцията на предложенията.
REANA SENJKOVIC, Институт по етнология и фолклор
Research, Subiceva 42, 10000 Zagreb, Croatia
Website
SABINA MIHELJ, Катедра за социални науки,
Loughborough University, Loughborough LE11 3TU, UK
Website