Тодор Христов, "Литературността"
15/04/2009Издателство „Алтера” представя на българската публика книгата Литературността на Тодор Христов.
Това е обширно и задълбочено изследване, което със сигурност би могло да намери разнообразни употреби в съвременната хуманитарна наука и в литературознанието в частност. Книга, която се докосва до интердисциплинарността на литературната теория, която „преиграва” нейните големи дебати, която разглежда подробно множество автори, доскоро минавали за трудно разбираеми у нас. Приносно самостоятелно изследване и учебник за студенти и преподаватели, реализация на един нов, по-информиран подход към литературните изследвания – изследването на Тодор Христов се опитва да съчетае всичко това. Школата на руския формализъм е разгледана изключително подробно, като изследването съперничи на публикуваната на български книга на Питър Стайнер Руският формализъм.
Представени са малко изследваните възгледи за литературата на лингвистични школи като глосематиката и генеративната граматика. Идеите на постструктурализмa и на деконструкцията са интерпретирани във връзка с историческия контекст на тяхното възникване, което дава възможност да бъдат разкрити политическите им импликации. Подробно са разгледани и автори като Майкъл Рифатер, Кете Хамбургер, Роман Ингарден, както и някои важни за литературознанието текстове – Лингвистика и поетика на Роман Якобсон, За граматологията и Пред закона на Жак Дерида, Фиктивно и въображаемо на Волфганг Изер и др.
Книгата разглежда възхода и залеза на въпроса за литературността, един от възловите въпроси за теорията на литературата на ХХ в. Първите глави представят теориите на литературността, разработвани в рамките на руския формализъм, структурализма и семиотиката. В края на 60-те години тези теории изпадат в криза, от която се оформят два основни изхода – изоставянето на въпроса за литературността и опитът той да бъде освободен от есенциализма чрез интерпретирането му като въпрос за режимите и степените на литературност. Тези две стратегии са анализирани в контекста на немския структурализъм, стилистиката, теориите на фикционалността, литературните родове, постструктурализма, аналитичната философия, литературната антропология, новия прагматизъм, културните изследвания и критическата теория.
Последната част е опит за разглеждане на въпроса за литературността като въпрос, убягващ на класификациите на философската метафизика (може би неслучайно кризата на въпроса „Що е литература?” съвпада с кризата на метафизическата традиция). Тодор Христов търси отговора в противопоставянето между формализираното философско питане за литературата и действителния опит с нея, нейното „правене”.