СЕМИНАР СТОПАНСКА (СОЦИАЛНА) БЪЛГАРИЯ:
БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ КУЛТУРАТА НА МИНАЛОТО
Центърът за либерални стратегии има удоволствието да Ви покани на поредната сбирка на семинара:
27 януари 2010 г. (сряда), 17.30ч.
Център за култура и дебат Червената къща
Ул. „Любен Каравелов” 15
АНХИАЛО 1906: ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ НА ЕДИН ЕТНИЧЕСКИ КОНФЛИКТ
Румен Аврамов
Център за либерални стратегии, София
----------
Разглеждат се микроикономическите аспекти на етническите конфликти, като е избран казусът с непосредствената предистория и последиците от погрома срещу гръцката общност в Анхиало на 30 юли 1906 година. Събитията са с голям отзвук и отприщват мащабни дългосрочни процеси, които в политически и в икономически план далече надхвърлят локалното измерение. Случилото се концентрира типични черти от интимната икономическа механика на етническите сблъсъци. То проявява „политическата икономия” на конкуриращите се групи, т.е. системата от активи и институции използвани в борбата за властови позиции и стопанско надмощие. Наред с това дава представа за пазарните изкривявания, породени от конфликтите и особено от техните насилствени изблици; разкрива мотивацията и движещите сили на такива масови явления като емиграцията на големи групи от дадено (в случая гръцко) национално малцинство, която в крайна сметка довежда до „побългаряване” на важен ареал.
Наблюденията върху микротрендовете са направени през архивното наследство и местни източници: архивни фондове на български институции, които отразяват събитията в достатъчно големи детайли; данните, събирани от Статистическото ведомство, от клоновете в Анхиало на ключови стопански структури, като Българска народна банка и Българска земеделска банка, или от местни финансови учреждения; течението на вестник „Край”, който от 1904 до 1911 г. е единственото периодично печатно издание на българската общност в града.
Етническите конфликти на Балканите (а и не само там) твърде рядко са затворени и завършени истории. Както показва дългата проекция на „цикъла Анхиало”, тези епизоди пулсират, постоянно се превръщат в прецедент и приемат нови форми. През дългия български ХХ в. те мутират отново в гоненията срещу българските евреи през 1940-1944 г., във „Възродителен процес” от 80-те години, но и в силно съблазняващите до днес националистически пози, реторика, нагласи и действия.