XXVI Варненска международна философска школа
4 – 6 юни 2010 г., Варна, България
I. Описание на конференцията:
Едва ли има основание за съмнение, че мястото и характера на философстването през XXI-ви век са положени в рамките на конструирането на всекидневните социални обекти на човечеството. Няма реални субстанции извън това поле, тъй като няма привилегировани познавателни режими. Много признаци сочат за криза на идентичността в съвременната философия. Дебатът подтикнат от тази криза по принцип е насочен към методологията, което е разбираемо: ако някой иска да характеризира природата на философията е естествено да се съсредоточи върху това, което философите правят и средствата които използват. Езикът на този дебат се различава на Изток и на Запад, но дали семантиката е все пак толкова различна? Ако ние се придвижим от хипотезата, че последните работи в експерименталната философия имат методологични и евристични импликации за приложната философия, как тези импликации изглеждат на Изток и на Запад?
Приложната и експериментална философии са динамична част от иновационните процеси в познавателното пространство на социалните и хуманитарни науки. Целта на XXVI Варненска международна философска школа е посредничество в обединяване на евристично интересните когнитивни динамики на социалните и хуманитарни науки на Изток и Запад. Методологичното поле на приложната философия се разглежда в Източна Европа като "социална технология", която може да внесе съгласуваност в непоследователните и дисхармонични усилия за по-значима социална промяна след 1989 г. На Запад, в Европа и Северна Америка, методологическото поле на приложната философия напоследък се проблематизира в експерименталната философия, прилагайки методи на експерименталната психология към пред-теоретичните ни интуиции относно философските казуси, включващи високо технологични изследвания на състоянието на мозъка при тези интуиции. Дискусиите на Варненската школа през 2010 г. ще направят опит за намиране на нови аргументи "за” и „против" мястото и ролята на приложната и експерименталната философии, като се търси общото между тях. Основната идея е разширяването на понятието за експериментална философия, чрез нейното свързване с практическата философия и философските анализи на различни типове социални експерименти.
Ще се търсят отговори на въпроси като:
- Какво е специфичното за приложната социална философия?
- Как ще разграничим практическа и приложна философия?
- Възходът на нови философски дисциплини и умножаването на философиите на отделни предметни области свързани ли са с тенденцията на взрив на изследванията на приложната философия?
- Приложната философия не помага ли за преодоляване на кризата на академичната философия и не е ли това свързано с промените в отношението фундаментално - приложно в съвременната наука?
- Каква е ролята на философията в осмислянето, моделирането и насочването на новопоявяващите се социални практики и ситуации на избор в различни области?
- Какви са философските предпоставки на философията на икономиката? Как медицината спаси етиката и взривът на приложната етика доведе до развитието на етиката?
- Каква е спецификата на експерименталната философия?
- Доколко оправдано е понятието за експериментална философия?
- Какво е общото и различното между философското осмисляне и моделиране на различни експерименти и използването на експерименти за доказване на философски положения?
- Можем ли да имаме различни понятия за експериментална философия в зависимост от различни понятия за социална, морална, политическа, правна философия?
- Каква е ролята на теорията на действието и социалната практика за развитието на една експериментална философия?
- Съществува ли конфликт между академична и фолк философия и би ли могла експерименталната философия да преодолее този конфликт?
- Какви експерименти биха могли да докажат основни положения на социалната, политическа и морална философия? Възможно ли е това да стане само с изследване на интуициите на обикновените хора?
- Можем ли да кажем, че опитът на Платон да реализира теорията си за идеалната държава в Сиракуза е първият в историята пример за експеримент, чрез който да се докаже валидността на философска теория?
- Как се съотнася експерименталната философия на религията с философията на религията, експерименталната философия на културата – с философията на културата, експерименталната философия на правото – с философията на правото, експерименталната философия на икономиката – с философията на икономиката?
- Как можем да анализираме икономическите експерименти през призмата на философията на икономиката?
- Как във високо-иновативните рискови общества експериментирането е един от инструментите за реагиране на риска?
- Каква е философската основа на социалните експерименти? Как тя е свързана с теорията на игрите и мисловните експерименти?
- Какви са връзките между експерименталната и приложната философия, от една страна, и психологията и лингвистиката, от друга?
- Приложна и/ или чиста логика: как да се използват логическите инструменти за справяне с проблемите, стоящи на границата между логиката, епистемологията и онтологията?
Предварителни теми на отделните панели за дискусия:
1. Предизвикателствата на обществото на знанието и приложната философия;
2. Предизвикателствата на обществото на знанието и експерименталната философия;
3. Експерименталната и приложна философия в сравнение с традиционната философия;
4. Експериментална и приложна философия в социалните и хуманитарни науки (социална философия, етика, философия на религията, философия на културата, философия на правото, философия на политиката, икономиката и т.н.);
5. Експериментална и приложна философия в традиционните философски области (онтология, епистемология, логика, философия на науката и т.н.);
6. Експериментална и приложна философия в контекста на образованието: Нелсън-Хекмън, сократически диалог, философстване с деца, философски консултации и други паралелни движения;
7. Езиковият и психологически обрат на експерименталната и приложна философия;
II. Организатори:
- Институт за философски изследвания, Българска академия на науките
- Катедра "Философия", Философски факултет, СУ "Св. Кл. Охридски ".
III. Организационен комитет:
1.Проф. д.ф.н. Васил Проданов, Председател на Организационния комитет; директор на Института за философски изследвания - БАН.
2.Ст.н.с. II ст. д-р Веселин Петров, научен секретар на Института за философски изследвания - БАН.
3.Доц. д.ф.н. Анета Карагеоргиева, ръководител на катедра Философия, Философски факултет, Софийски университет "Св. Кл. Охридски ".
4.Н.с. д-р Росен Люцканов, Институт за философски изследвания - БАН
5.Н.с. д-р Доротея Ангелова, Институт за философски изследвания - БАН
6.Д-р Таня Маринчешка, Институт за философски изследвания - БАН
7.Любомир Владимиров, Институт за философски изследвания - БАН
8.Д-р Иван Миков, Институт за философски изследвания - БАН
IV. Програмен комитет:
1.Проф. д-р Дейвид Папино (Великобритания)
2.Проф. д-р Кейт Хамънд (Великобритания)
3.Проф. д-р Ханс Йорг Райнбергер (Германия)
4.Проф. д-р Тимъти Уилямсън (Великобритания)
5.Проф. Д-р Идо Ерев (Израел)
6.Проф. д-р Григорий Тулчински (Русия)
7.Проф. д.ф.н. Васил Проданов (България)
8.Ст.н.с. II ст. д-р Веселин Петров (България)
9.Доц. д.ф.н.. Анета Карагеоргиева (България)
V. Основни лектори (очаква се потвърждение):
1.Проф. д-р Тимъти Уилямсън (Великобритания)
2.Проф. д-р Дейвид Папино (Великобритания)
3.Проф. д-р Кейт Хамънд (Великобритания)
4.Проф. д-р. Стивън Щих (US)
5.Проф. д-р Ханс Йорг Райнбергер (Германия)
6.Проф. Д-р Идо Ерев (Израел)
7.Проф. д-р Григорий Тулчински (Русия)
8.Проф. д-р Джеймс Бийб (US)
VI. Предварителна програма:
Ще бъде предоставена във второто съобщение: 1 май 2010 година
VII. Конференция резюмета и документи:
Представяне на резюмета: не повече от 500 думи
Краен срок за подаване на резюмета: 1 април 2010 година
Уведомление за приемане: 30 април 2010
Подаване на статии за публикуване - (Краен срок след провеждане на конференцията): до 3000 думи с резюме и ключови думи до 200 думи. Всички статии трябва да бъдат изпратени по електронен път на е-поща:
до 15 юли 2010 г. в Microsoft Office Word 2003, Times New Roman, 12 PT.
Публикуване: Сборник с най-добрите доклади ще бъде публикуван в авторитетно международно издателство след края на конференцията.
VIII. Регистрация и настаняване:
Такса за участие: Такса за конференцията - 50 евро на човек; възможност да се плати таксата в брой при регистрацията на участниците в началото на конференцията; Организационният комитет не покрива никакви разходи (хотел, храна, и пътуване) на участниците. Разходите за участие на основните лектори ще бъдат покрити.
IХ. Обща информация:
Място: гр. Варна, България
Дата: 4-6 юни 2010 година
Работен език: английски
Лица за контакт (телефон, електронна поща):
Д-р Иван Миков;
Д-р Таня Маринчешка
Уеб-сайт: www.philosophybulgaria.org
Е-мейл:
Второ съобщение: 1 май 2010 година
X. Полезна информация:
Покана: официално писмо за покана ще бъде изпратено при поискване.
Виза: България е член на Европейския съюз, така че визовият режим за ЕС, е валиден и за България.
Климат: м. юни е началото на лятото в България. Обикновено температурата е около 20-25 0 C.
Банкова информация: Българска валута: лев (BGN). България е във валутен борд. Левът е фиксиран към еврото: 1 евро е равно на 1, 95 лв. (BGN).
Транспорт: Директни редовни и чартърни полети до и от Варна от редица европейски градове като Лондон, Будапеща, Москва и др.
XI. Спонсори (очаква се потвърждение):
Британски съвет, София; Гьоте институт, София; "Отворено общество", София; Швейцарско посолство, София; Американско посолство, София; Френски културен център, София, и т.н.;
XII. Често задавани въпроси:
За всякакви въпроси, моля свържете се с местния организационен комитет: Е-мейл: