Начало > Новини

"Социални и икономически условия за развитието на мюсюлманското начално образование през периода на Танзимата (1839-1876)"

ЦАИ 17/02/2010

СЕМИНАР СТОПАНСКА (СОЦИАЛНА) БЪЛГАРИЯ:
БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ КУЛТУРАТА НА МИНАЛОТО

Центърът за либерални стратегии има удоволствието да Ви покани на поредната сбирка на семинара:

24 март 2010 г. (сряда), 17.30ч.
Център за култура и дебат Червената къща
Ул. „Любен Каравелов” 15

СОЦИАЛНИ И ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО
НА МЮСЮЛМАНСКОТО НАЧАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ
ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ТАНЗИМАТА (1839-1876)

Маргарита Добрева
Институт за Балканистика, БАН


--------------

С провъзгласяването на Гюлханския хатишериф в края на 1839 г. Османската империя поема по трудния път на обновление. Сред множеството проблеми, пред които се изправя централната власт, е и осъвременяването на мюсюлманското начално образование чрез масово ограмотяване, предоставяне на познания за околния свят и целенасочено внушаване на висока религиозност и чувство за дълг към родината. За да изпълнят тази задача, а в по-широк план за да създадат стабилна основа за напредъка на обществения и икономическия живот, реформаторите трябва да осигурят благоприятна финансова рамка за съществуването на училищата, да подобрят тяхната материална база, да привлекат всички момичета и момчета и да ги мотивират да завършат своето обучение. През периода на Танзимата изпълнението на тези най-общи условия се оказва онова твърде битово и досадно обстоятелство, което препятства развитието на мюсюлманското начално образование.

Лансираното тук виждане е безусловен противовес на наложилото се в научната литература разбиране, че бавният ход на промените в началното образование се дължи на постоянната съпротива на религиозната интелигенция и желанието ѝ да запази своя монопол над обучението. За да защитя тезата си, ще разгледам методите за издръжка на началните училища, социалния профил на учениците и материалното положение на учителите. Подбраният изворов материал илюстрира състоянието на мюсюлманското начално образование на територията на Дунавския вилает. Причина да се спра тъкмо на тази административна единица е мнението, че Дунавският вилает представлява образец на провинциалното управление и приложението на инициативите на Високата порта, а дейността на неговия пръв управител, Мидхат паша, в сферата на мюсюлманското начално образование се превръща в модел за реформите, предприети от просветното ведомство.


2006 (cc) Creative Commons License. A project of the Centre for Advanced Study, financed by Bulgarian Ministry of Science and Education.
Created by Netage.bg.