СЕМИНАР СТОПАНСКА (СОЦИАЛНА) БЪЛГАРИЯ:
БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ КУЛТУРАТА НА МИНАЛОТО
Центърът за либерални стратегии има удоволствието да Ви покани на поредната сбирка на семинара:
28 април 2010 г. (сряда), 17.30ч.
Център за култура и дебат Червената къща
Ул. „Любен Каравелов” 15
„УЧИЛИЩНИ РАЗНОСКИ”: ФИНАНСИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА НОВОБЪЛГАРСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ В СОФИЯ (1839 – 1877)
Вера Бонева
Висше училище по библиотекознание
и информационни технологии, София
---------------------------------
В тематичния център на лекцията стои проблемът за механизмите на финансиране и администриране на новобългарските училища, учредени и функционирали в София през последните четири предосвобожденски десетилетия. Обосновава се тезата за съществуванието на три периода в еволюцията на споменатите образователни структури. Първият период (1839-1857) е обвързан с развоя на новобългарското взаимно училище в София. Вторият период (1857-1871) е анализиран в контекста на разширяване мрежата на споменатите институции и усложняване принципите на тяхната управленска, финансова и логистична поддръжка. Третият период (1871-1877) се представя в тясна успоредица с инициативите локалните структури на Българската екзархия по ръководство на учебното дело в бъдещата столица.
В хода на изложението са откроени основните личностни присъствия, оставили трайна следа в процеса на модернизация на новобългарските просветни учреждения в София – учители, настоятели, дарители, общински лидери, стопански дейци. Правят се паралели с аналогични финансови и управленски практики на съизмерими по мащабите си общини, също реализирали успешни образователни проекти през очертания период – Пловдив, Габрово, Стара Загора, Шумен.
Чрез разнороден документален материал са очертани източниците на финансиране на училищата, както и способите за осигуряване регулярност при постъпленията на парични средства в касите на училищното настоятелство. Специален обект на интерес представляват властовите механизми, посредством които се поддържа устойчивостта на образователната система в средищния град и се създават предпоставки за нейната доминация над останалите културни инициативи на българите в София и над училищните начинания на сънародниците им в прилежащия на града хинтерланд.
По-общите съждения, чрез които смятам да провокирам малък дебат по темата, гравитират около тезата за подчертаната концентрираност на модернизационните усилия на българите през Високото възраждане върху развитието на образователните учреждения. Примерът на София свидетелства по безспорен начин, че създаването и поддържането на взаимни и класни училища е основен приоритет на местните самоуправленски структури. Това обстоятелство е израз на институционално "овеществения" култ към знанието, присъщ на Просвещението. В него е отложена и амбицията на предосвобожденския ни елит да продуцира собствени инициативи, положени в културната парадигма на Модерността.
Позволявам си да мисля, че инвестирането на значим финансов и властови ресурс в споменатата област представлява един от най-важните продукти на все по-видимото оттласкване българите от традиционното общество в навечерието на Освобождението. Поставен в контекста на общонационалното развитие през третата четвърт на ХІХ век, софийският пример свидетелства, че училищната мрежа е най-разгърнатата и пълноценно функционираща система от институции на възрожденската публичност, издържана чрез строго контролирани "отчисления" от (прото)буржоазни стопански начинания и ръководена по правилата на (прото)конституционализма.