СЕМИНАР СТОПАНСКА (СОЦИАЛНА) БЪЛГАРИЯ:
БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ КУЛТУРАТА НА МИНАЛОТО
Центърът за либерални стратегии има удоволствието да Ви покани на поредната сбирка на семинара:
20 май 2010 г. (четвъртък), 17.30ч.
Център за култура и дебат Червената къща
Ул. „Любен Каравелов” 15
УРБАНИЗАЦИЯТА В КОМУНИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ
д-р Александър Везенков
За няколко десетилетия след Втората световна война България бързо и необратимо се превръща от преобладаващо селска в преобладаващо градска страна. Този процес съвпада с ускоряването на урбанизацията в световен мащаб, но и с установеното по това време комунистическо управление. Неизбежно е да се запитаме доколко и как политическият режим е повлиял на този процес. Мнозина за склонни да видят урбанизацията като резултат от политиките на форсирана индустриализация, колективизация на земеделието и изобщо на социалното инженерство на комунистическият режим. В действителност обаче миграцията към градовете е резултат от индивидуалната преценка на отделните хора, а в крайна сметка урбанизацията в България (и изобщо в социалистическите страни) има ред сходства с развитието на процеса в световен мащаб. Влиянието на социалистическата система можем да открием в по-конкретни измерения – в ускоряването на промените в първите му десетилетия, в относителната свръхиндустриализация и недоразвитостта на обслужващия сектор, в по-голямата роля на административно-териториалното деление и други подобни. Развитията през двете десетилетия след 1989 г. също подсказват къде и доколко може да се открие влияние на политическата система върху урбанизацията. Тезата ми е, че режимът силно е повлиял на протичащите процеси, но нито ги е предизвикал, нито е успял напълно да ги контролира.
Същевременно се срещат твърдения, че масираният поток село-град не винаги е водел до действително приобщаване на мигрантите към градската култура, че в резултат на това самите градове придобили селски облик. Наистина приобщаването към градския начин на живот и мислене не става автоматично със смяната на местожителството. Все пак анализът ясно показва, че именно в градовете привлекли най-много мигранти са се задълбочили всички онези характеристики, които смятаме за “градски” – от по-добре развитата обслужваща сфера до отчуждаването между хората. Като цяло концентрацията на населенението в градовете е свързана с пропорционални, макар и понякога по-бавни промени в начина на мислене и поведение. Наред с това трябва да се има предвид, че страните, в които урбанизацията протекла ускорено за няколко десетилетия през втората половина на ХХ век, не са могли да достигнат нивото на градски живот на онези, в които процесът протекъл по-плавно и за много по-продължително време. Казано иначе, 100-хиляден град в България или Турция например няма как да се е изравнил по всички показатели със 100-хиляден град в Чехия или Холандия. Тук става дума обаче за дългосрочни натрупвания, които не зависят пряко от установената политическа система.