СЕМИНАР СТОПАНСКА (СОЦИАЛНА) БЪЛГАРИЯ:
БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ КУЛТУРАТА НА МИНАЛОТО
Центърът за либерални стратегии има удоволствието да Ви покани на поредната сбирка на семинара:
16 юни 2010 г. (сряда), 17.30ч.
Център за култура и дебат Червената къща
Ул. „Любен Каравелов” 15
ДАТИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПЕРГАМЕНТОВИ РЪКОПИСИ.
СТАТИСТИКО-ИКОНОМИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ
Йордан Табов
Институт по математика и информатика, БАН
(По материали от доклада на Й. Табов, М. Добрева и С. Христова A Novel Comparative Study of the Dating of Bulgarian Parchment Manuscripts, изнесен пред Qualitative and Quantitative methods in Libraries International Conference 2009)
-------------------------
Не може да се каже, че нарастването на броя на хартиените ръкописи през ХІV-ХV в. е останало незабелязано от изследователите. Много от тях приемат, че именно по това време по нашите земи хартията измества пергамента.
В същото време аналогичният процес в Западна и Централна Европа обикновено се отнася от специалистите към ХV-ХVІ в. Обаче “закъснението” в отстъплението на пергамента в Западна Европа спрямо Източна не e логично: използваната на Балканите хартия е била вносна – западноевропейска, следователно по-скъпа отколкото там, където е произведена, докато суровината за пергамента – кожите - са били по-евтини. Къде изместването на пергамента от хартията е протичало по-бързо и е завършило по-рано – на Балканите или в Западна и Централна Европа? Към този проблем е насочен настоящият доклад. За изследването му предлагаме специфичен количествен инструментариум.
Резултатите от нашите изследвания ни насочват към следното най-вероятно обяснение на откритите аномалии и противоречия: в България, както и на други места в Европа писането на пергамент е продължило още дълго време след 1400 г., и немалко ръкописи от този период са достигнали до нас, но те са датирани неправилно, с по-стари дати. Според нас обхватът на подобна хипотеза би трябвало да бъде разширен върху руските и южно-славянските ръкописи. Би трябвало да се преразгледат датировките на всички пергаментни ръкописи, като се изключи априорното ограничение за датировка на пергаментните ръкописи преди началото на ХV в.