Съставители на Броя: Валентина Георгиева, Даниела Колева, Ния Нейкова
Връзки към статиите!
Семинар_БГ е онлайн списание в сферата на културните изследвания , на границата между дисциплини като антропология, естетика, социология, медиен анализ. Задачата на екипа е да направим видимо невидимото, да изместим изследователския поглед от традиционните предмети и проблеми към новите процеси и групи в обществото, да разберем, преди да съдим.
Обект на интерес са новите медии и комуникации, популярната култура, младежките общности, потребителските практики, новите форми на политическа и гражданска мобилизация, промените в градската среда, съвременното изкуство –явления, които се развиват прекалено бързо, за да могат да бъдат осмислени с класическия научен инструментариум. Наместо културата на застиналите предмети, които интерпретираме – културата на потоците, в които се опитваме да навигираме.
Списанието е създадено с подкрепата на програма „Идеи” на МОН през 2009 г.
ISSN 1313-9932
---
СЪДЪРЖАНИЕ брой 3:
I. Младежки субкултури - що е то?
Валентина Георгиева и Даниела Колева
Първоначално е било ясно: терминът "субкултура" е въведен в социологията на отклоняващото се поведение от представители на известната Чикагска школа, за да оспори господстващата тогава теория за "престъпната личност" и да обоснове, че - когато се разгледа от позицията на самите актьори - престъпността е нормална реакция на социалната среда (Whyte, 1943). Субкултурните обяснения на младежката престъпност са много популярни след Втората световна война. Развиват се различни модели, които обясняват как субкултурите нормализират девиантното поведение при групи, които не разполагат със социално предписаните средства за постигане на своите цели (Becker, 1963; Merton 1957) - идея, която не е чужда на някои от авторите в това издание на Семинар-а.
Два свята – единият е различен
Алексей Пампоров
“Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка [...] ти ще свиеш
своите малки, черни, изподраскани юмручета: — Два свята, единият е излишен!”
Христо Смирненски, "Босоногите деца"
Съществуват различни подходи при определяне на дадено поколение. Те варират от съвсем механичен, опиращ се на равни интервали от възрастови кохорти, до напълно гъвкав, очертаващ значително по-големи агрегати от лица, претърпели дадено социално събитие. При първия подход съществува риск от формулиране на обобщения за групи от хора, които имат същностно различен социален опит. По този начин може да се загуби усещането за някои "микрокултурни" особености и скритото влияне на даден социален фактор. Обратно, при втория подход съществува риск от прекалено раздробяване на социалните групи или от формирането на твърде голяма група, което пък пречи да се уловят ясните статусни и възрастови тенденции.
Съпротивата като лукс
Тодор Христов
Целта на тази статия е да покаже, че много от съвременните субкултури трудно могат да бъдат описани като форми на идентичност или съпротива, както често правят изследователите им от последните няколко десетилетия. Ще опитам да покажа, че вместо това те могат да бъдат мислени като специфични форми на грижа за себе си. С тази цел ще анализирам практиките, представени в няколко клипа по повод на разрушаването на чешмата в с. Трънак.
Субкултура и етничност
Теодора Карамелска
"Така ли ще изтекат нощите покрай нас? Така ли ще бъдат изтрити под нозете на вечността... Така ли ще ни заобикалят поколенията, запомнили от нас само едно име, което ще изписват с вода вместо мастило. Това ли е животът? Нима той е минало, което е изтекло и следите му са изчезнали; настояще, което тича след миналото, бъдеще, чийто единствен смисъл е да отмине и да се превърне в настояще или минало?"
II. Субкултурите - поглед "отвън"
Ния Нейкова
До скоро като синоними на понятието "субкултура" в хуманитарните изследвания най-често се използваха "ъндърграунд култура", "алтернативна култура", "контракултура". Желанието на постмодерните теории обаче да избягат от този термин поради трудната приложимост на неговото семантично поле към новите младежки обединения, е обосновано от констатациите, че стилът се изразява все повече само външно, а не заради скрито послание или че по-скоро сега видът е посланието (Muggleton 1998). Тези наблюдения се вписват в традицията на съвременните изследвания на младежките групи, които се фокусират върху степента, в която микрокултурите представляват "реална" съпротива или просто символични действия за подновяване на структурата на неравенствата. Заключенията зависят силно от определенията за „успешен" бунт - чрез термините на класова и идеологическа борба или чрез способността на младежите да печелят реално време за развлечения, собствено пространство и правото непрестанно да преформулират своята идентичност.
Скинхедс: чувството да си специален и свободен
Петя Пешева
Текстът има за цел да разгледа формирането на идентичност чрез участието в субкултурата скинхедс и се основава на данните от проведено микро изследване, включващо интервюта (с младежи и с инспектор от детската педагогическа стая към МВР), преглед на блогове, анализ на документални филми и текстове, пропагандиращи идеологията на движението.
Законът vs. уличното изкуство
Ива Апостолова
Графитите са обвързани с града още от самото си зараждане, именно в предградията, като улична субкултура, под влиянието на определени социални, икономически и идеологически условия. Днес те са ежедневно явление, случващо се около нас и променящо градското ни пространство. Графитите присвояват най-различни и неочаквани места от града като външни стени на сградите, обществени тоалетни, автобусни спирки, стените на подлези, огради, пейки, кофи и кошчета за смет, превозни средства, вентилационни тръби, асансьорни кабини, училищни и университетски маси, столове и чинове, пътните знаци (Иванова, 2001; City Space), улични табели, рекламни пана, изоставени строежи, покриви на сгради, асфалтен път, щори на магазини и други. Този вид обществено изкуство, чието платно е извън нормалните възприятия за изкуство, а именно улицата, може да бъде видяно от всеки гражданин без билет, без покана и без значение дали ще бъде харесано (Лотман, 1992,468; Manco, 2004,11; City Space). Градът е една "джунгла", където "оцеляването" зависи от познаването на градските знаци и ориентирането по тях. Графитите са част от пъзела, който изгражда цялостния облик на един град, който формира новата "естествена" среда на съвременния човек. Графитите се явяват един вид протест срещу "части" от градския пъзел, като боклуците, изоставените предградия, бедността, дискриминацията, хилядите реклами, задушаващи обитателите на града, бетонните кули и кутийки, автомобилния трафик и изпарения, които замърсяват и малкото паркове и градинки.
Брейкденсингът в САЩ и България - от "Общност към индивидуализация"
Ивайло Александров
Идеята на проучването е да проследи зараждането и развитието на един от елементите на хип-хоп субкултурата - брейкденсинг1. Периодът обхваща края на 2007 и началото на 2008 г., като за сравнението между движенията в САЩ и България са проведени интервюта (предимно с български би-бои), посетени са брейк-състезания в България и е събран документален материал за характеристиките (места, където се танцува, облекло, музика и т.н.) на тази субкултура.
Скейтбордът – социално бягство или лайфстайл?
Станислав Инчовски
Статията полемизира с представата за субкултурите като за младежки маргинални общности и акцентира върху функцията им на агенти на престижно потребление. За пример ще бъде разгледана неформалната общност на скейтбордистите, която е с най-високо ниво на вътрешна организация и с най-голям брой периферни дейности. Текстът резюмира резултати от изследване, представено в магистърската теза "Социална карта - зони на териториално разпределение на неформалните общности около НДК", защитена през 2008 г. Като източник на информацията са използвани теренни наблюдения на скейтборд спотове прeд НДК, скейборд магазини около НДК, беседи и интервюта със скейтъри, посещение на специализирани сайтове, както и на организирани мероприятия - Годишни скейт награди, Go Skating day, Sprite Graffiti Fest и др.; на филмите "JART- Now Or Never", "Карай!" и др.; преглед на специализирани скейт и спортни списания „boulevard", "Adventure", "PRO-AM-Sport" и др.
III. Субкултурите като виртуални общности
Валентина Георгиева
Какво се случва с традиционните субкултури, когато се влеят във виртуалното пространство? И как комуникацията през Интернет променя формите на свързване и идентификация с групата? С този текст ще се опитам да допълня разсъжденията около формирането на нови общности и форми на младежките култури в пост-субкултурната им фаза, като продължа прегледа на субкултурната теория с преглед на съществуващите изследвания върху виртуалните общности, а във втората част премина към описание на резултатите от проведено изследване върху виртуалното съществуване на субкултурните общности в българското уеб-пространство.
Фрийрън - уличен спорт или философия на живота
Яна Пъргова
Думата "субкултура" трудно може да бъде отнесена към фрийрън, тъй като най-често това занимание се определя като спорт в градски условия. В този смисъл практикуващите фрийрън имат по-скоро самосъзнание на спортисти, трениращи непопулярен и затова елитарен спорт. Това обаче съвсем не означава, че връзките в тяхното "общество" или "култура" /както често се самоопределят/, а също и във виртуалната общност, са разхлабени. Дори напротив. Спортът като практика може да се окаже по-ангажращ от слушането на определен тип музика. Например, в спорта се изисква пълно отдаване и решителност, което заздравява и социалните отношения - на първо място в отделните отбори /crews/, а след това и в цялата общност. Непопулярността на фрийрън в България определено допринася за начина, по който фрийрънърите мислят сами себе си, а именно като специализирано общество, понякога получаващо конотациите на "тайните" общества. Тук липсва тайният елемент, тъй като фрийрънът няма конспиративен характер, но определено се усеща чувството за уникалност, за специфично знание, отредено само на избраните, за достигане до истини, недостъпни и неразбираеми за другите.
Аниме фендъм
Маргарита Укегава
Японската анимация, или аниме, както е по-известна на Запад, е феномен на популярната култура. Това означава, че до голяма степен повечето от продуктите са с кратък живот, известни и бързо забравяни, съобразени с популярния вкус и ненаситния пазар. Може или трябва аниме да бъде приемано сериозно, подобно на всепризнатите традиционни културни постижения, от гравюрите укийое до тристишията хайку, с които е световно известна Япония? Може или трябва аниме да бъде възприемано като изкуство или като социален факт, ключ към разбулването на тайните и особеностите на днешното японско общество?
Зората на мета-обществата?
Теодор Григоров
На 24 ноември 2004 година в света на компютърните игри се появява заглавие, което се опитва да създаде алюзия на действителния свят. Това е играта World of Warcraft - MMORPG (Massive Multiplayer Online RolePlaying Game), една от най-мащабните игри създавани някога. Популацията й достига десетки милиони по целия свят. Пространството на играта е внушително, като в него са включени цели континенти, различни местности, други светове, градове, малки селца и прочие. Поставяйки различни препятствия и забавления, играта си гарантира голямо разнообразие и интерес от страна на потребителите. В нея са интегрирани фундаменти на съвременното общество като празници, закони, митове и ритуали. Решението последните да бъдат премодифицирани с цел да се избегне каквато и да е форма на религиозна или идентичностна конфронтация от страна на различните потребители, е ясно очертано в самата игра. Тя е замислена като културно-неутрална виртуална среда, в която се срещат реални личности (играчи) от целия свят.
Феноменът "субблогинг"
Кристина Пайташева
Едва ли има човек, който да не е забелязвал представител на младежка субкултура, вървейки си по улиците. Готици, емота, скинари, пънкари, скейтъри, метъли, рапъри - всички те привличат погледа със своята разноликост, свободолюбивост, колоритност, но най-вече със своята уникалност. Типичните места, на които можем да ги срещнем са познати на много от нас - Попа, Аптека, Паметника, градинката на НДК и редица други.