Ако някога въпросът беше „за” и „против” отварянето на досиетата, сега въпросът е какво правим с това знание? Отварянето на архива на бившата ДС и огласяването на бивши сътрудници е вече институционализиран процес, с който обществото ни свиква въпреки заклинанията на противниците му. В този дебат питаме какво се случва с моралните авторитети, когато узнаем фактите за тяхно бившо сътрудничество към репресивния апарат на комунистическата държава? Променя ли това знание оценката ни за тяхната роля в интелектуалния живот и в прехода към демокрация и как? Защо, с малки изключения, тези хора не намериха сили още 1990 година да заговорят за този момент от миналото си?
Дебатът е отворен за участие на засегнати и на засягащи, на бивши и дори на настоящи сътрудници, на вербували и вербувани, на „отказници” - бивши и настоящи, на заинтересовани и на незаинтересовани.
Първи престрашили се участници, заявили своите тезиси са Евгения Иванова, Александър Кьосев, Михаил Неделчев, Христо Христов, Момчил Методиев, както и наблюдател от "морално незасегнатото" бъдеще (възрастовата група на лица, които през 1989 са били под 10 годишни).
Модератор: Мила Минева
Дебатът е на 16 февруари (сряда) 2011, 19.00 ч.
Червената къща, Червена зала