ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ”
КРДОПБГДСРСБНА (КОМИСИЯ ПО ДОСИЕТАТА)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ДИРЕКЦИЯ „ИНФОРМАЦИЯ И АРХИВ”
СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ – УКХ „АЛМА МАТЕР”
БЪЛГАРСКА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ГРУПА ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА
НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ
имат удоволствието да Ви поканят
на откриването на изложбата „ВОЙНА В ЕФИРА”
По случай 60 години от началото на предаванията на българската секция на радио “Свободна Европа” на 11 ноември 2011 г.(петък) от 11.30 часа, Музей на МВР, ул. „Лавеле” No 30
Войната в ефира
В годините на Втората световна война изключително разпространение придобива едно ново мощно средство на психологическа борба за спечелване на своя страна на европейските народи – радиопропагандата. Показателно е, че само на български език в разгара на войната ежедневно предават над десет радиостанции от териториите на двете враждуващи коалиции – „Свободна и независима България”, „Васил Левски”, „Христо Ботев”, „Народен глас”, „Донау”, Лондон, Москва, Рим, Скопие, Анкара и др.
През годините на Студената война двубоят в ефира се превръща в основно психологическо оръжие за представяне на противоположни каузи, позиции и актуална информация в разделена Европа. Усилията на управляващите комунистически режими в съветската „сфера на влияние” да наложат централизиран еднопартиен идеологически модел с пълно информационно затъмнение за други мнения и гледни точки претърпяват крах с появата на нови интензивни източници на разностранна информация чрез радиоефира.
Първата национална радиостанция, организирала тематични емисии специално за страните зад „желязната завеса” в Източна Европа, е Гласът на Америка, която възниква още през февруари 1942 г. в противовес на радиопропагандата на нацистка Германия и Япония. Скоро след края на войната, през октомври 1945 г. един българин – Георги Андрейчин в разговор с американския посланик в Москва Аверил Хариман предлага идеята за организиране на радиопредавания на руски език за „предоставяне на възможната информация относно американския начин на живот и мислене”. Видният американски политик се възползва от съвета на българина и предлага на своето правителство създаване на американски радиопредавател, който би могъл „да предава на родните езици на народите от Източна Европа и Русия”. Първата емисия на Гласът на Америка на руски език е на 17 февруари 1947 г., броени дни преди обявяването на новата
американска външнополитическа доктрина „Труман” за „сдържане на комунизма”.
Създаването на Комитет „Свободна Европа” през 1949 г. е важно условие за обединяване на антикомунистическата пропаганда към страните от Източна Европа в единен център с привличане на изтъкнати дейци на източноевропейската политическа емиграция. През април 1950 г. Комитетът ангажира някои представители на Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България, които само няколко месеци по-късно през юли-август започват първите национални радиоемисии за своите народи. С това е поставено началото на уникалната международна радиостанция „Свободна Европа”, подкрепяна организационно и финансово от американското правителство. От май 1951 г. Радио “Свободна Европа” започва да предава от нова административна сграда в Мюнхен, Западна Германия. През март 1953 г. започва да функционира паралелно и „Радио Свобода” на руски език. Две десетилетия по-късно от териториите на ФРГ и Португалия предават ежедневно 29 национални радиопрограми на РСЕ/РС. По същото време
специални емисии на български език имат също радиостанциите Би Би Си, Дойче веле, Ватикана, Анкара, Атина, Москва, Белград, Тирана и Пекин.
Историческото развитие и влиянието на предаванията на РСЕ за България могат да бъдат разделени на четири периода. В началните две десетилетия българската редакция се състои от представители на “старото” поколение политически емигранти, напуснали страната още в края на Втората световна война, поради което имат ограничена информация за българския политически и културен живот. През 70-те години на ХХ век за РСЕ работи едно ново поколение от по-млади, високо образовани и талантливи интелектуалци (Георги Марков, Асен Игнатов, Димитър Инкьов, Атанас Славов, Владимир Костов и др.), които добре познават съкровените тайни на управляващия елит и ежедневието на различните слоеве от българското общество. Техните имена и творчество са добре познати на радиослушателите в България и се ползват със заслужен авторитет. В края на 80-те години РСЕ за пръв път установява пряк контакт с редица
уважавани личности, участници в новосъздадените неформални дисидентски групи.
"Телефонните интервюта” на Румяна Узунова се превръщат в знаменателно социално явление, допринесло в някаква степен за дискредитирането на режима на Тодор Живков и неизбежното му отстраняване от власт. От самото начало на своето съществуване през август 1951 г. до “нежните революции” в Източна Европа през 1989 г. българските власти използват всички възможни репресивни и подривни средства срещу РСЕ – от
тотално заглушаване на радиопредаванията и преследвания срещу потенциалните
слушатели в страната, през организиране на дезинформационни акции за дискредитиране на журналистите от българската редакция и дори тяхното физическо отстраняване, до внедряване на свои агенти в техните среди. Тези усилия имат противоположен ефект – с течение на годините аудиторията на РСЕ се разраства, а нейните предавания, наред с емисиите на други западни радиостанции на български език, са сериозен източник на автентична информация за обществените процеси в страната и в заобикалящия свят.
Войната в ефира се превръща в един от ефективните психологически инструменти, допринесли за рухването на “желязната завеса” между Западна и Източна Европа и за края на Студената война.
Четвъртият период от историята на българската редакция на РСЕ е свързан с първите години на прехода към плуралистична демокрация. Предаванията на радиостанцията от Мюнхен и Прага през 90-те години на ХХ век изиграват важна роля в процеса на интегриране на България и останалите държави от Централна и Източна Европа в демократичното европейско и евроатлантическо пространство. Радиопропагандата остава в историята на ХХ век като предвестник на новата информационно-технологична епоха, която окончателно разкъсва наследените политически граници в контактите между хората и народите и предизвиква появата на глобалните виртуални социални мрежи в началото на новото хилядолетие.
ПРОГРАМА
11 ноември 2011 /петък/
10.00 – 11.30 Пресконференция с чуждестранните гости в Изложбената зала на
Държавна агенция “Архиви” (ул. “Московска” 5)
11.30 – 12.00 Официално откриване в музея на МВР от г-н Симеон Дянков, заместник
министър-председател и министър на финансите на изложбата „Война в
ефира”, посветена на 60-годишнината от началото на предаванията на
РСЕ за България.
14.00 – 14.10 Откриване от доц. д-р Тодор Попнеделев, заместник декан на Историческия факултет на СУ на кръглата маса “Война в ефира: Радио „Свободна Европа” и България”. Нова конферентна зала, Софийски университет „Св. Климент Охридски” (Ректорат, Северно крило, 2 етаж)
14.10 – 16.10 Дискусионен панел I: Предаванията на РСЕ в България
Модератор: доц. д-р Костадин Грозев, научен директор на УКХ „Алма
Матер” (Институт “Диалог Европа”) към СУ
Основен доклад: А. Рос Джонсън, “Предаванията на РСЕ в Източна Европа: история” /30 мин./
Робърт Джилет, “РСЕ в прехода към демокрация на Централна и Източна Европа” /15 мин./
Доц. д-р Мартин Иванов, председател на Държавна агенция “Архиви”, “Предаванията на РСЕ в българските архиви” /15 мин./
Алекс Алексиев, Владимир Костов, Димитър Бочев, Диана Иванова дискутират за “Българските предавания на РСЕ: Етапи, личности, програми, въздействие”
16.10 – 16.30 Кафе пауза
16.30 – 18.00 Дискусионен панел II: Българската държава срещу РСЕ Модератор: Бойко Киряков, заместник-председател на Държавна агенция “Архиви”
Основен доклад: Ричард Къмингс, ‘Защита на централата на РСЕ/РС в Мюнхен срещу действията на тайните служби на Варшавския пакт” /30 мин./
Доц. д-р Йордан Баев, координатор на Българската група за изследване на студената война, “Сътрудничеството на тайните служби на Варшавския пакт срещу РСЕ/РС” /15 мин./
Доц. д-р Мария Дееничина, заместник декан на Факултета по журналистика и медийни комуникации, СУ „Св. Климент Охридски”, “Българските секретни досиета за РСЕ” /15 мин./
Максим Минчев, директор на БТА, “Политиката на заглушаване и на проследяване предаванията на РСЕ за България” /15 мин./
Христо Христов, журналист, “Тайните операции на Държавна сигурност срещу българската секция на РСЕ” /15 мин./
18.00 – 19.00 Дискусия