Излезе от печат кн. 2/2012 г. на списание "Философски алтернативи"
Ценностите на Просвещението – разумът, свободата, автономията на човека?
АКЦЕНТИ В БРОЯ
Все още ли са валидни и действени в съвременната ни култура ценностите на Просвещението – разумът, свободата, автономията на човека? Не са ли те изживели времето си, демодирани или компрометирани от нови, по-перфидни форми на подчинение и ограничение на мисленето и действието? Не е ли преобразувана изначално бунтовната им, освобождаваща сила в инструмент за съхраняване на социалното статукво? Така, поновому формулирайки известния въпрос на немския философ Имануел Кант “Що е Просвещение” (и известния отговор - “Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг”), известният наш специалист в областта на социалната философия и антропология проф. Иван Кацарски размишлява компетентно и социално ангажирано по тези въпроси. Защитата и съхраняването на тези фундаментални ценности, на културния статус на разумния и свободен човек, стои в основата на модерното философско формулиране и на европейската идея, опит за чието институционализиране бе създаването на Европейския съюз. В този смисъл въпросът за общностната, за културната идентичност на “Европа” е тясно свързан и с въпроса за нейния просвещенски ценностен фундамент – проблем, върху който размишлява в изключително информативната си статия д-р Лилия Сазонова. Макар че, както показват изводите на авторите в рубриката “Философия и история”, идеите и идеалите обикновено формират свят, твърде различен от света на социалната прагматика, от света на управлението и политиката, но пък съхраняването на значимостта им във времето играе ролята на техен хуманистичен коректив.
Интересната дискусия, отразена под заглавие “Българската философия във виртуалното пространство” поставя подобни на тези въпроси, макар и в контекста не на реалното, а на виртуалнато пространство, на промените, които налага интернет комуникацията: новите възможности за споделяне на информация и знание и същевременно възможностите за злоупотреба с тях; свободата и границите на общуването в интернет в сравнение с живата комуникация; авторството като не/респектиращ статут и без/отговорната анонимност и др.
Нонка Богомилова
СЪДЪРЖАНИЕ
Философия и просвещение
* Иван Кацарски - Наследството на Просвещението
* Лилия Сазонова - Философско-историческа деконструкция на европейската идея и идентичност
Философия и история
* Красимир Делчев - Константите на манталитета във философията на историята на Тукидид
* Борис Манов - Доктрината на Августин Блажени за двата града и политическото устройство на обществото
Логика
* Стефан Попски – Пропозиции (втора част)
* Енгелсина Тасева – Аргументацията – щрихи към портрета
Дискусия
* Кръгла маса „Българската философия във виртуалното пространство“
Философи на науката
* Ангел Стефанов - За културното и философското присъствие на Азаря Поликаров
* Лилия Гурова - За Поликаров в и извън България
* Динко Минчев - В памет на Стоян Николов (портрет на научния ръководител)
Есеистика
* Анани Стойнев - Мигове
Книги и събития
* Научна конференция „Истината, доброто и красотата: философски прочити“, посветена на паметта на проф. Исак Паси, проф. Добрин Спасов, проф. Кирил Нешев
Нонка Богомилова - За юбилея на професор Ради Радев
Иван Миков - Етика и наука – по следите на една традиция
* Десислава Дамянова - Ренесансови прочити на аристотелизма – хуманизмът на Лоренцо Вала
Списание “Философски алтернативи” се индексира в EBSCOhost, The Philosopher’s Index и Онлайн библиотеката за Централна и Източна Европа
Ел. адрес: