Начало > Новини

"Извори на надеждата: критика на лаканианския анти-утопизъм"

ЦАИ 22/09/2012

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ ви канят на публичната лекция:

Шон Хомър

Американски университет в България

Извори на надеждата:
критика на лаканианския анти-утопизъм


[Лекцията ще се проведе на английски език]

24 октомври, сряда, 19:00 часа,
Библиотека „Филологии“, Ректорат, Софийски университет

В Археология на бъдещето (2005) Фредерик Джеймсън казва, че постмодернизмът бележи края на традиционните утопии, доколкото вече не можем да си представяме алтернативни пространства. Янис Ставракакис неотдавна заяви отново тази позиция от лаканианска перспектива с твърдението, че утопията “в силния смисъл на думата” е дискурс, който предлага политически решения от гледна точка на субекта, за когото се предполага, че знае, и чиято непрозирност и власт никога не са поставяни под въпрос. Онова, което за Ставракакис характеризира утопичната мисъл, е страхът от негативното, отказът да се признае липсата и окончателния провал на наслладата. Така от гледна точка на един лаканиански левичар спешната политическа задача, пред която сме изправени днес, е да се пресече фантазмът на утопията (била тя революционна, фундаменталистка или постдемократична утопия) и да се изобрети наново трансформативна политика в пост-фантазмена насока. Настоящото представяне ще изходи от забележката на Джеймсън, че най-добрите утопии са онези, които най-цялостно се провалят. Ставракакис е прав, че утопията е невъзможна, но тъкмо този импулс да се въобрази невъзможното (и да се провалиш) бележи утопичното мислене днес. От джеймсънска перспектива, в епоха на неолиберална суровост, когато постоянно ни е казвано, че “няма алтернатива”, самият опит за въобразяване на алтернативни пространства, алтернативни начини да се обърнем към проблема, е по дефиниция утопичен. В този смисъл, утопията не се отнася до визии за “добрия живот” или за “справедливото общество” (ако и да няма нищо лошо и в опита за въобразяване), а по-скоро до Бекетовото “продължавай да продължаваш” или, както наскоро ни напомни Славой Жижек, “проваляй се, проваляй се отново, проваляй се по-добре”. Утопичната мисъл съвсем не представлява страх от среща с негативното, тя винаги е съдържала в себе си негативен жест, отрицание на настоящето в името на невъзможното. В лекцията ще бъдат разгледани съвременни формулировки на негативни утопии в работата на Джеймсън, Жижек и Бадиу.

Софийски литературоведски семинар се фокусира върху изследването и разработването на концепти (идеи, понятия, термини, теории), улавящи и проблематизиращи моментите на преобразуване в текста и по неговите граници. Тези преобразувания – като трансформация, метаморфоза, трансмодалност, премоделиране, усукване, инфлексия, превърнатост, инверсия… – могат да бъдат видени в оптиката на една диахрония (генеалогии, пораждания, автотекстуалност…); в една или друга пространствена оптика като събития вътре в текстове, между текстове, между хетерогенни дискурси и медии, между незнаковото/нетекстуалното и знаковото/текстуалното, между различни изкуства, дисциплини и контексти, включително геополитически; и най-сетне в оптиката на потенциалността с нейните онтологически, утопически и други ресурси.

Източник: http://dualis.wordpress.com


2006 (cc) Creative Commons License. A project of the Centre for Advanced Study, financed by Bulgarian Ministry of Science and Education.
Created by Netage.bg.