Начало > Публикации > Желание или омерзение от “обща” идентичност. Европейските стратегии за информационно общество като инструмент за конструиране на идентичност и локалните реалности: ситуацията в България

Желание или омерзение от “обща” идентичност. Европейските стратегии за информационно общество като инструмент за конструиране на идентичност и локалните реалности: ситуацията в България


Език:
Английски
Автор(и)
Асен Канев 
Ключови думи
European identity, digitization of cultural heritage, information society initiatives, Bulgarian situation
Накратко:
Текстът е представен в рамките на семинара “Възниквания 6: ’Чудовищни колективи’ и мястото на индивида”, организиран от Платформа за централно- и източноевропейски интердисциплинарни изследвания “Kakanien Revisited”, Виена, 18-19.04.2008 г.

Новите стратегии в Европа за създаване на “обща” европейска идентичност на територията на Съюза може да бъде интерпретирана и като опит за реабилитация и връщане на “големите наративи” на модерността (в смисъла на Лиотар) на националната държава, но вече на едно по-широко, разнородно и над-национално ниво. Тази политическа и институционална стратегия е дълбоко залегнала в европейските инициативи за информационно общество, започвайки с Лисабонската програма (2000), Принципите от Лунд (2001), инициативата еЕвропа (2000 – 2005) и с действащата в момента стратегическа рамка i2010 (2005 – 2010), чиито цели са създаването на “единно европейско информационно пространство” и “включващо европейско информационно общество”. Макар и не експлицитно изведена в различните документи и програми, в тях “прозира” явна тенденция за конструиране на “общоевропейска” идентичност. Един от основните инструменти, предвидени за нейното постигане е дигитализацията, достъпът и дигиталното опазване на културното наследство и “общата памет” на Европа. Стратегията предполага инструментализирането на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и тяхното активно включване в културната сфера на “общоевропейско” ниво, подпомагайки и извеждайки европейското културно многообразие в нова, дигитална форма, което, някак, ще се превърне в основата на новата “общоевропейска” идентичност.
Настоящият текст се фокусира върху въпросите “как” и “защо” тези специфични европейски стратегии преминават в локалния, български контекст с неговите импликации за “маргиналност” и “периферност”. Анализът на ситуацията в България, както като югоизточноевропейска държава, така и като нов член на ЕС е изключително интересна, именно поради желанието и съпротивата, които “възникващият” проект за създаване на обща европейска идентичност отключва. Изследването на проблемите на културното наследство и навлизането на информационното общество в България ще бъде изградено върху теориите на Мануел Кастелс за “мрежовото общество” и колективните и индивидуални форми на съпротива спрямо неговото господство, върху предлаганото от Ян и Алайда Асман понятие за културна памет, както и на най-новите критически подходи към проблематиката на дигиталното културно наследство.



Ако искате да получите достъп до статията, трябва да се логнете или да направите персонално запитване към автора


2006 (cc) Creative Commons License. A project of the Centre for Advanced Study, financed by Bulgarian Ministry of Science and Education.
Created by Netage.bg.