Начало > Публикации > Желание или омерзение от “обща” идентичност. Европейските стратегии за информационно общество като инструмент за конструиране на идентичност и локалните реалности: ситуацията в БългарияЖелание или омерзение от “обща” идентичност. Европейските стратегии за информационно общество като инструмент за конструиране на идентичност и локалните реалности: ситуацията в България
- Език:
- Английски
- Автор(и)
- Асен Канев
- Ключови думи
- European identity, digitization of cultural heritage, information society initiatives, Bulgarian situation
- Накратко:
- Текстът е представен в рамките на семинара “Възниквания 6: ’Чудовищни колективи’ и мястото на индивида”, организиран от Платформа за централно- и източноевропейски интердисциплинарни изследвания “Kakanien Revisited”, Виена, 18-19.04.2008 г.
Новите стратегии в Европа за създаване на “обща” европейска идентичност на територията на Съюза може да бъде интерпретирана и като опит за реабилитация и връщане на “големите наративи” на модерността (в смисъла на Лиотар) на националната държава, но вече на едно по-широко, разнородно и над-национално ниво. Тази политическа и институционална стратегия е дълбоко залегнала в европейските инициативи за информационно общество, започвайки с Лисабонската програма (2000), Принципите от Лунд (2001), инициативата еЕвропа (2000 – 2005) и с действащата в момента стратегическа рамка i2010 (2005 – 2010), чиито цели са създаването на “единно европейско информационно пространство” и “включващо европейско информационно общество”. Макар и не експлицитно изведена в различните документи и програми, в тях “прозира” явна тенденция за конструиране на “общоевропейска” идентичност. Един от основните инструменти, предвидени за нейното постигане е дигитализацията, достъпът и дигиталното опазване на културното наследство и “общата памет” на Европа. Стратегията предполага инструментализирането на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и тяхното активно включване в културната сфера на “общоевропейско” ниво, подпомагайки и извеждайки европейското културно многообразие в нова, дигитална форма, което, някак, ще се превърне в основата на новата “общоевропейска” идентичност.
Настоящият текст се фокусира върху въпросите “как” и “защо” тези специфични европейски стратегии преминават в локалния, български контекст с неговите импликации за “маргиналност” и “периферност”. Анализът на ситуацията в България, както като югоизточноевропейска държава, така и като нов член на ЕС е изключително интересна, именно поради желанието и съпротивата, които “възникващият” проект за създаване на обща европейска идентичност отключва. Изследването на проблемите на културното наследство и навлизането на информационното общество в България ще бъде изградено върху теориите на Мануел Кастелс за “мрежовото общество” и колективните и индивидуални форми на съпротива спрямо неговото господство, върху предлаганото от Ян и Алайда Асман понятие за културна памет, както и на най-новите критически подходи към проблематиката на дигиталното културно наследство.
Ако искате да получите достъп до статията, трябва да се логнете или да направите персонално запитване към автора