Семинар_БГ: Брой 6, "Професионалисти и аматьори онлайн"
ЦАИ 16/11/2011
На 27 юни 2006 г. Джей Роузън публикува в своя блог PressThink манифестен текст под заглавие „Хората, известни преди като аудиторията” (The People Formerly Known as the Audience). В него се прокламира радикална промяна на властовия режим на публичната сфера като следствие от достъпа на милиони аматьори до производството и потреблението на информация. По това време все още няма гражданска журналистика и социални мрежи в днешния им вид. Стартът на Twitter тепърва предстои, а Facebook е само (между)университетска мрежа. За да придобият публична значимост авторите на постинги разчитат, че други потребители ще ги забележат и ще създадат линкове към тях. Но през 2005 г. Роузън вече е получил наградата на Репортери без граница за изключителен принос към защитата на свободното слово и това го прави един от най-влиятелните блогъри в света. Той е и професор по журналистика в Ню Йоркския университет, така че комбинираната сила на академичната институция, интернет и собствения креативен ресурс на манифеста превръщат постинга в събитие. Още на следващата година общият брой на посещенията в PressThink надминава два милиона. Днес фразата The People Formerly Known as the Audience се е превърнала в идиом, а Джей Роузън е признат за интелектуален лидер на движението за гражданска журналистика или както често го наричат – гуру на новите медии.
Междувременно процесите се развиват с екстремна скорост и превръщат аматьорите в ключов фактор в публичната сфера. Две седмици след появата на манифеста, на 15 юли 2006 г., стартира Twitter, а точно три месеца по-късно, на 26 септември 2006 г., Facebook е отворен за всички потребители над 13 години. През следващия период медиите постепенно се адаптират към новия статут на публиката. Интегрирането на съдържание, произведено от потребители, става рутинна практика в новинарските емисии. От своя страна, социалните мрежи улесняват максимално медиатизирането на информация онлайн, включително и в реално време (real-time web). Възниква нова среда, в която професионалисти и аматьори, търговци и потребители, държави, неправителствени организации и неформални групи си взаимодействат по все по-сложен начин. Йохай Бенклър нарича тази нова среда „хибридна медийна екология”. Според Хенри Дженкинс пред очите ни се ражда „култура на конвергенцията”, в която всеки участник получава нова власт и упражняването на тази нова власт го трансформира.
Поредният брой на списание Семинар_БГ си поставя за цел да изследва какво се случва с автора, произведението и публиката в този контекст. Основният проблем е, че прогресът на дигиталните технологии промени културния статут на художественото произведение. Старата „авторитарна” форма на културен израз, която получава своята валидност благодарение на институции като автор, редактор, издател и критик, попадна в пространството на мрежата, където всеки може да я преработва, променя, коментира и оценява. Лев Манович определя формиращия се нов режим за производство и потребление на културни продукти като „култура на ремикса” и настоява, че тя колкото поддържа, толкова и подрива корпоративния контрол, защото потребителите създават съдържание едновременно в и извън комерсиалния контекст. Как да се отнасяме към появата на тази лаборатория, в която главните действащи лица са аматьори? Като към република на знанието, което най-сетне е станало истински демократично? Или като към началото на жълта ера и диктатура на масовия вкус? Освен класическия манифест на Джей Роузън, броят на Семинар_БГ предлага девет алтернативни отговора на тези въпроси. Те са формулирани въз основа на анализи на трансформациите на автора, новия статут на авторското право, предизвикателствата пред историографията онлайн, бума на риалити форматите, борбата за контрол между редактор и публика на интернет медии, функциите на поезията във Facebook, литературния канон на фенфикшън общностите, новата дигитална аура на художественото произведение, хибридизацията на ромската музика в YouTube.
Десислава Лилова, съставител